Определение № 511 от 20.09.2018 г. на ВКС по т. д. № 1945/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на „ВСК КЕНТАВЪР – ИЗ ДИНАМИКА”ЕООД-Дряново срещу разпореждане от 21.05.2018 г. по търг. дело №5889/17 г. на САС,ТО, 11 с-в, с което е върната касационна жалба вх. № 6612/11.04.2018 г. на същия жалбоподател срещу решението от 08.02.2018 г. по т.д. №5889/17 на САС,ТО,11 състав. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че не са изпълнени в срок указанията му за внасяне на държавна такса по КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната частната касационна жалба съдията-докладчик при ПАС е приел, че едноседмичният срок за изпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса по същата е започнал да тече от 27.04.2018 г., на която дата копие от акта с указанията за представяне в съда на вносен документ в същия срок е връчен на процесуалния пълномощник на страната, според отбелязването в съобщението на посочената дата. Този факт не се и оспорва в самата частна жалба пред ВКС. В последствие липсва предприемане на каквото и да е процесуално действие от страната в съответствие с указанията на съда в едноседмичен срок. Едва на 08.06.2018 г., видно от приложената към настоящата частна жалба молба вх.№10819/11.06.2018 г., е представена вносна бележка, от която се установява, че е внесена съответната държавна такса на 03.05.2018 г.. С оглед изложеното правилен е изводът на въззивния съд, че частната касационна жалба подлежи на връщане, съгласно чл.286 ал.1,т.2 ГПК във връзка с чл.284 ал.3,т.3 ГПК, т.е. поради непредставяне в указания от съда законов срок на документа, удостоверяващ внасяне в срок на дължимата държавна такса. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение