Определение № 1457 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4600/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. Д., чрез адв. Я., срещу определението от 27.09.2022г. по в.гр.д. № 3518/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което, като е уважено искането на ответника „Уест ъф Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Ассосиейшън“, Люксембург, ВЗСК „Уест ъф Ингланд“ по чл. 248 ГПК, е изменено постановеното по делото решение № 850/01.07.2022г. в частта за разноските, като е осъден ищецът Д. да заплати на молителя – ответник сумата 10078, 34 лева разноски за двете инстанции. Жалбоподателят иска отмяна на определението, като твърди да е неправилно приетото, че в полза на „Уест ъф Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Ассосиейшън“, Люксембург, ВЗСК „Уест ъф Ингланд“ следва да се присъдят разноски. Насрещната страна по жалбата „Уест ъф Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Ассосиейшън“, Люксембург, ВЗСК „Уест ъф Ингланд“, чрез адв. И. Т., я оспорва. Постъпило е становище и от ответника по делото Параходство БМФ АД. Настоящият състав на ВКС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Атакуваното определение е постановено по искане на ответника „Уест ъф Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Ассосиейшън“, Люксембург, ВЗСК „Уест ъф Ингланд“, чието солидарно осъждане, наред с ответника ПБМФ АД, за сумата 93 154 щатски долара е било заявено по исков ред от ищеца Д.. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения срещу двамата ответници иск за солидарното им осъждане и им е присъдил разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Въззивният съд, по жалба на ищеца, е отменил изцяло първоинстанционното решение и е уважил насочената срещу ПБМФ АД искова претенция, а искането за солидарно осъждане на втория ответник „Уест ъф Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Ассосиейшън“, Люксембург, ВЗСК „Уест ъф Ингланд“ е отхвърлил. Съгласно правилото на чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право на сторените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Изходът по съществото на спора по иска срещу втория ответник пред всяка от двете инстанции е еднакъв – този иск е отхвърлен, което означава, че на този ответник се следват разноските за всяка от двете инстанции. Поради начина на формулиране на диспозитива на въззивното решение – отменено е изцяло първоинстанционното (което предполага и частта от него, с която на ответника „Уест ъф Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Ассосиейшън“, Люксембург, ВЗСК „Уест ъф Ингланд“ са присъдени разноски в размер на 4 817, 90 лева) и е отхвърлено искането за солидарно осъждане на този ответник - въззивният съд, с атакуваното определение, е присъдил общо сторените пред двете инстанции разноски, чиито размер е 10 078, 34 лева. Този размер е определен като към присъдените от първата инстанция разноски са добавени тези, сторени пред въззивния съд и при извод, че възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно. Противно на оплакването по частната жалба, искът срещу втория ответник е разгледан от всяка от двете инстанции и е отхвърлен от втората поради приетото, че не е налице заявената от ищеца солидарна отговорност между двамата ответници. В случая не е налице съединение на искове при условията на евентуалност, в какъвто смисъл са разсъжденията на жалбоподателя, основани на нерешаващи съображения във въззивното решение. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС