Решение № 7073 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15106/2009 г.

Решение № 7073 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15106/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Самоков, представляван от председателя Лиляна Димитрова Янкова, срещу решение № 475/20.07.2009 г., постановено по адм. дело № 265/2009 г. на Административен съд - София област. Касаторът релевира отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по жалба, подадена срещу неподлежащ на оспорване акт на общинския съвет, а по същество - неправилно, като необосновано и в противоречие с приложимия материален закон. В открито съдебно заседание Общински съвет - Самоков не се представлява и не изразява становище по съществото на спора. Ответната страна - Областен управител на Софийска област, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София област е отменил, като незаконосъобразно решение № 777/26.02.2009 г., взето по протокол № 19 на заседание на Общински съвет - Самоков. Направен е извод за допустимост на жалбата, подадена от областния управител на Софийска област срещу решение на Общински съвет - Самоков, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА. По съществото на спора от решаващият състав е прието, че последното е прието от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила /предвид липсата на мотиви за постановения отказ за отпускане на финансови средства за ремонт на училище/, налагащо отмяната му само на това основание. Решение № 777, прието на заседание на Общински съвет - Самоков, за което е съставен протокол № 19/26.02.2009 г. е оспорено със заповед № ОА-106/23.03.2009 г. на заместник областния управител на Софийска област /оправомощен съгласно заповед за заместване № ОА-94/12.03.2009 г. на областния управител/, при условията на чл. 32 от Закона за администрацията. Решението на общинския съвет е взето при упражняване на компетентност по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, във връзка с докладна записка № 67-00-5/08.01.2009 г. на директора на ОУ "Св. св. Кирил и Методий" - с. Марица и съобразно протокол № 17/19.02.2009 г. от заседание на Постоянна комисия по "Образованието, културата, младежта и спорта". Според чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /в приложимата редакция на текста след изм. по ДВ бр. 69/2006 г./ областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация, който в своя чл. 45, ал. 4 изрично урежда възможността за оспорването им пред съответния административен съд, освен ако в закон е предвидено друго. С оглед на това и естеството на оспорения акт, правилно първата инстанция е приела за допустима подадената срещу него жалба. Въз основа приложените по делото доказателства е направен обоснован извод, че не се установява да е спазено изискването за мотивиране на оспорения акт. В случая мотиви не се съдържат и в протокол № 17/19.02.2009 г. на помощния орган на ОбС - ПК по "Образованието, културата, младежта и спорта", по предложение в който, сочещо единствено правно основание за приемане на постановения отказ, е прието оспореното решение на ОбС. Така установеното съставлява достатъчно основание да се приеме, че решението на общинския съвет, като незаконосъобразно е следвало да бъде отменено. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че съдебното решение е допустимо, обосновано и изцяло съобразено с приложимия материален закон, а оплакванията на касатора в обратен смисъл - са неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение