Определение № 145 от 19.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 1142/2019 г.

Производството е с правно основание чл. 351, ал.6 от НПК. Образувано е по жалба на осъденият Б. Б. срещу разпореждане от 06.11.2019г. на съдия- докладчик по ВНОХД № 1229/2019г. на Окръжен съд – Пловдив. С цитираното разпореждане съдия от въззивния съд по делото е върнал подадената жалба, като е счел, че тя по естеството си представлява касационна жалба срещу решение № 219/21.10.2019г. по делото, с което е потвърдена присъда № 14/30.04.2019 по НОХД № 687/2018г. на РС-Смолян. С последната осъденото лице е признато за виновно в извършване на престъпление по чл.313, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, с изпитателен срок от 3 години. Съдията-докладчик е посочил, че подадената молба съставлява касационна жалба, но съобразно чл.346, т.1 от НПК атакуваният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. В тази връзка е постановил разпореждането, с което е върнал подадената касационна жалба като процесуално недопустима. В подадената жалба се упражняване на право на обжалване, като са и посочени редица други обстоятелства, производства и възражения, които не намират място за обсъждане. Прокурорът от ВКП дава становище, че жалбата не е основателна и че жалбата е върната правилно от съдията при въззивния съд. Съставът на ВКС счете, че жалбата е подадена в срок, но се явява неоснователна. Потвърдителните решения на окръжния съд, постановени като въззивна инстанция не подлежат на касационно обжалване, тъй като са извън обхвата на чл.346, ал.2 от НК. Атакуваният второинстанционен съдебен акт, е също така потвърждаващ първоинстанционната осъдителна присъда на съда от първа инстанция и поради това не подлежи на касационно обжалване. Въззивната инстанция няма право на самостоятелност, доколкото правната норма е категорична, потвърдителното решение на първоинстанционният съдебен акт не съставлява нова присъда и поради това не може да се атакува по избрания от молителя съдебен ред. С оглед изложеното съставът на ВКС прие, че атакуваното разпореждане на връщане от съдия при въззивния съд се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 351, ал.5 от НПК, ВКС, I НО,