Определение № 625 от 10.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 22/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. Б. чрез пълномощника му адвокат Ц. М. против определение № 2644 от 17.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1802 по описа за 2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на гр. д. № 8982/2018 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 229, т. 4 ГПК, тъй като държавата не е страна по гр. д. № 8982/2018 г. на Софийски градски съд и имотите предмет на двете дела не са идентични. Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството не е изразила становище по частната жалба. Касационният съдебен състав приема, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Софийски апелативен съд е констатирал, че предмет на въззивно обжалване от С. С. Б. по гр. д. № 1802/2024 г. е решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от него против Държавата отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот № * от кв. 120, 121, 151, 152 по плана на [населено място], м. „С.“ с площ от 3296 кв. м., който по действащата кадастрална карта представлява имот с идентификатор *** с адм. адрес: [населено място], район „С.", [улица], с площ от 3302 кв. м. С решение № 376 от 20.02.2017 г. по гр. д. № 4204/2016 г. на САС, ГО, 8 с-в, потвърждаващо решение № 1121 от 5.02.2016 г. по гр. д. № 2606/2012 г. на СГС, ГО, 20 с-в, е уважен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.17а ЗППДОбП (отм.) от „Студентски столове и общежития“ ЕАД, срещу „Дивас 2010“ ЕООД и ищецът в настоящото производство С. С. Б. за установяване на собствеността върху монолитна едноетажна сграда с площ от 1242 кв.м. по АЧДС № 02066/18.02.2000 г., а по одобрен архитектурен проект от 2002 г. с площ от 1820 кв.м., представляваща търговски обект – дискотека (бивш Младежки дом „Ц. С.“), находяща се в [населено място], район „С.“, състояща се от гардеробно фоайе, сервизни помещения, голяма зала за дансинг, подиуми, барове, сепарета, игрална зала, абонатна станция, вентилационно помещение, складове, канцелария, фоайе и вътрешен двор, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот *, в кв. 151 по действащия кадастрален план на район „С.“, [населено място], за която сграда е съставен нотариален акт № 82, т. I, рег. № 4164, дело № 78/2007 г. на нотариус Б. Я., както и искът по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху реална част от описаната едноетажна сграда, която реална част представлява търговски обект – дискотека „Плаза денс - център“, с площ по документи 1067 кв.м., а по измерване 1385 кв.м., означена с червен контур и защрихована с жълт цвят в комбинирана скица № 4 на вещите лица Д., С. и Г., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението. Това решение е отменено на основание чл. 304 ГПК, поради неучастие по делото на съпругата на С. С. Б. и делото е върнато за ново разглеждане, като към момента е висящо пред Софийски градски съд. Апелативният съд е приел, че ако се установи със сила на пресъдено нещо, че процесният имот е собственост не на държавата, а на „Студенски столове и общежития“ ЕАД, то очевидно е налице липса на правен интерес от настоящия отрицателен установителен иск спрямо държавата, вкл. и по отношение на тази част от земята, която е посочена по скицата на вещите лица по предходното дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението. Посочил е, че по делото, по което е постановено отмененото по реда на чл. 304 ГПК решение „Студентски столове и общежития“ ЕАД е твърдяло, че земята е държавна собственост, като се е позовал на АДС № 945 от 1971 г. и АЧДС № 02066 от 2000 г. и е възпроизвел мотивите на отмененото съдебно решение, включващи обсъдените доказателства и направените правни изводи. Направил е извод, че с оглед очертаване предмета на спора и частта от имота, за която няма да се формира сила на пресъдено нещо, следва да се изчака развитието на производството по гр. д. № 8982/2018 г. на Софийски градски съд. Атакуваното определение е неправилно. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Това предпоставя, че силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното дело ще обвърже страните по обусловеното дело независимо дали искът бъде уважен или отхвърлен, както и че съществува връзка между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения, включени в предмета на двете дела. В настоящия случай от една страна липсва субективен идентитет, тъй като при отхвърляне на иска по гр. д. № 8982/2018 г. на Софийски градски съд Държавата няма да е обвъзрана от силата на пресъдено нещо, доколкото не е страна в това производство, а при уважаване на иска ще се установи, че ищецът не е собственик само на сградата, а това не би изключило възможността да е собственик на терена, в който тази сграда е построена – чл. 63 ЗС. Изцяло различен е и предмета на двете производства, доколкото по настоящото дело спорът за собственост е за поземления имот, а по гр. д. № 8982/2018 г. на Софийски градски съд спорът е за собствеността на построената в него сграда. Евентуалните изводи на съда по отношение собствеността на сградата, дори по отношение на факти, наведени и в настоящото производство, които се отразяват в мотивите на съдебното решение, не се ползват със сила на пресъдено нещо, а обстоятелството, че С. С. Б. евентуално не е придобил собствеността на сградата, тъй като същата не е била предмет на публичната продан, не би имало значение за изхода на настоящия спор дали въз основа на публичната продан е придобил собствеността на поземления имот, в който е построена сградата. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение