Решение № 1087 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11641/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Лафайет 2018" ЕООД, ЕИК 205294853, подадена чрез адвокат Савов против Решение № 1045 от 13.10.2025 г. постановено по адм. д. № 247/2025 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-02-16-716/25.09.2024г., издаден от Главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с който по отношение на дружеството е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 142 300,48 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда като излага твърдения, че оспореният акт е нищожен поради противоречието му с влязлото в сила Решение № 9925 от 07.11.2022, постановено по адм. дело № 4622/2022г. по описа на Върховния административен съд. По подробно изложени доводи по същество иска отмяна на решението и обявяване на нищожност на оспорения АУПДВ. В съдебно заседание касаторът поддържа касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба - Ръководителят на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма /ОП/ „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, чрез процесуалния представител Б. Менцeл в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-02-16-716/25.09.2024г., издаден от Главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с искане за обявяване нищожността на акта. От фактическа страна съдът e приел за установено, че „Лафайет 2018" ЕООД е сключило с Министерство на иновациите и растежа, в чиято структура е ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“, определена за Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, АДБФП № BG16RFOP002-2.024, на стойност 250 000 лв. за финансиране на проект № BG16RFOP002-2.024-0564-С02 „Развитие на ново микро предприятие за производство на нов продукт - “Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения за обществено хранене, произведен и функциониращ в смарт среда”. С Решение № РД-11-1563/08.12.2021 г., РУО на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.” е постановил отказ от верификация и плащане на разходи на бенефициента в общ размер на 71 094,52 лева, от които 56 875,62 лв. БФП по административния договор, поради липса на предвиденото в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условие, във връзка с чл.7, ал.1 от Постановление № 189/28.07.2016г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014-2020г., както следва: 1.Разходи за извършена услуга „Уеб-базирана софтуерна платформа, обслужваща производството и функционирането на нов продукт „Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения” по договор № BG16RFOP002-2.024-0564-С01/13.11.2020г. с „Демофикс” ЕООД, на обща стойност 49900,00 лв., от които БФП 39920,00 лв. по бюджетен ред 3.1; 2.Разходи за възнаграждения (включително здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на членове от екипа по проекта за периода от 01.10.2020г. до 13.12.2020г. на обща стойност 18776,14 лв., от които БФП 15020,91 лв. по бюджетни редове от 1.1 до 1.5; 3.Разходи за наем на помещения за целите на проекта, отчетени в окончателен отчет по договор № 1/25.06.2019г. с „Видин Пропъртис” ООД, на обща стойност 2418,38 лв., от които БФП 1934,71 лева по бюджетен ред 5.1 „Наем на работни помещения”. Административният акт е обжалван по съдебен ред, като същия е отменен от Върховен административен съд с Решение № 9925 от 07.11.2022 г. по адм. дело № 4622/2022г. С писмо с изх. № 26-Б-629/14.03.2024 г. на Ръководителя на УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. ОПИК е открито производство по издаване на процесния Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК. В хода на административното производство е установено, че по представени междинни отчети бенефициера по договор АДБФП № BG16RFOP002-2.024, е отчел частично следните дейности: „Дейност за реализиране на пазара на предприемачески идеи (продукти - стоки или' услуги)“ и „Дейност за визуализация на проекта“, допринесли за постигане целите на проекта и съответните разходи (разходи за възнаграждения на квалифициран Персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи (продукти - стоки и/или услуги); разходи за материали и консумативи, необходими за реализиране на пазара на - предприемачески идеи (продукти - стоки и/или услуги); разходи за наем на работни помещения; разходи за изработване на пазарни анализи и проучвания, маркетингови планове за пазарна реализация на предприемаческата идея - продукти и разходи за визуализация. С искане за плащане № 1, 2, 3 и 4 са верифицирани разходи е в размер на 142 300.48 лева. Административният орган е констатирал липса на документи/доказателства в подкрепа на отчетеното изпълнение на проектни дейности, водещи до постигане на проектните цели и резултати и доказващи допустимостта на заявените разходи. Проверката не е установила наличен готов и функциониращ продукт “Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения. След като е установил, че представлява недопустим по проекта разход, органът е приел, че сумата следва да бъде възстановена от бенефициента и е издал процесния административен акт. При така установената фактическа обстановка решаващият състав на административният съд е приел, че процесния административен акт не страда от порока нищожност. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, като не е налице противоречие между процесния АУПДВ и Решение № 9925 от 07.11.2022 г. по адм. дело № 4622/2022г. на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № РД-11-1563/08.12.2021г. на РУО на ОПИК 2014-2020г. за отказ за верификация и плащане на разходи на сумата от 71 094,52 лв, касаеща искане за плащане № 5 по АДБФП. Административният съд е посочил, че АУПДВ не обхваща сумата от 71 094,52 лв., която втори път е отказана от органа, след връщане на преписката, с Решение № РД-02-16-1463/27.07.2023 г., влязло в сила, без да е обжалвано. С оглед на изложеното, съдът е приел, че по отношение на искане за плащане № 5 по АДБФП не може и не следва да се обсъжда идентичност с обжалвания АУПДВ, който касае верифицирани разходи и изплатена сума в размер на 142 300,48 лв. по междинните отчети свързани с искания за плащане № 1, 2, 3 и 4 по АДБФП. Възприет е краен извод, че АУПДВ не противоречи на влязлото в сила решение, поради което и не е нищожен по смисъла на чл.177, ал.2, изр. първо от АПК. Решението е валидно допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като въз основа на изяснената фактическа обстановка е направил правни изводи, които са основани и съответни на събраните по делото писмени доказателства. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Нормата на чл. 177, ал. 2 АПК предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да е нищожен административният акт на това основание, следва да е в противоречие с влязло в сила решение, което разрешава спора със сила на пресъдено нещо. В случая правилно административният съд е стигнал до извод за неоснователност на развитата в касационната жалба теза за нищожност на оспорения административен акт поради противоречието му с влязлото в сила Решение № 9925 от 07.11.2022г., постановено по административно дело № 4622/2022г. по описа на Върховния административен съд. С Акт за установяване на публично държавно вземане № РД-02-16- 716/25.09.2024г. на Главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерство на иновациите и растежа и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, представляващо недължимо платена сума, финансирана със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по АДПБФП № BG16RFOP002- 2.024-0564-С02, проект „Развитие на ново микро предприятие за производство на нов продукт - “Lafayette” за автоматизирано приемане на поръчки в заведения за обществено хранене, произведен и функциониращ в смарт среда”. Както правилно е посочил административният съд, с Решение № 9925 от 07.11.2022 г. постановено по адм. дело № 4622/2022г. на Върховния административен съд е отменено Решение № РД-11-1563/08.12.2021г. на РУО на ОПИК 2014-2020г. за отказ за верификация и плащане на разходи на сумата от 71 094,52 лв. Тази сума касае искане за плащане № 5 по АДБФП, като при новото разглеждане органът се е произнесъл с Решение № РД-02- 16-1463/27.07.2023г. за отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане № 5/03.02.2021г. Решението не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в законна сила. В тази връзка обосновано административният съд е приел, че не е налице идентичност на вземането по влязлото в сила решение на ВАС и оспорения АУПДВ. Установените публични задължения с процесния АУПДВ за сумата от 142 300,48 лв. не са идентични и не включват отказаната с Решение № РД-11-1563/08.12.2021г. на РУО на ОПИК 2014-2020г. за отказ за верификация и плащане на разходи сума от 71094,52 лв. (отменено с Решение № 9925 от 07.11.2022 г. по адм.д. № 4622/2022г. на ВАС), поради което АУПДВ не противоречи на влязлото в сила решение и не е нищожен по смисъла на чл.177, ал.2, изр. първо от АПК. При този изход на спора и претенцията на ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се осъди касатора да заплати на Министерство на иновациите и растежа сума в размер на 153.39 евро /левовата равностойност на 300 лева/, на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – Видин е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,