Определение № 144 от 20.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1456/2012 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на определение от 20.07.2012г. на съдията- докладчик по чнд № 564/12г. по описа на районен съд гр.Разград, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Районен съд гр.Разград. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 19.12.2011г. на районен съд гр.Разград по нчд № 1039/11 г., изменено с определение на окръжен съд гр.Разград от 02.03.2012г. по внчд № 355/11г., било постановено настаняването на Николай А. А. на принудително лекуване на основание чл.89, б.”в” от НПК за срок от три месеца в ДПБ [населено място]. Преди изтичането на срока в районния съд гр.Ловеч постъпила съдебно - психиатрична експертиза, която дала заключение за необходимост от продължаване на срока на лечение на настаненото лице при условията на чл.89, б.”а” от НПК. С разпореждане от 09.07.2012г. на съдията – докладчик, образуваното нчд № 941/12г. по описа на районен съд гр.Ловеч било прекратено и същото изпратено по компетентност на районен съд гр.Разград по съображения за липса на отклонения от установения в чл.428 от НПК критерий за определяне на местната подсъдност. С разпореждане от 16.07.2012г. на съдия – докладчик по нчд № 557/12г. по описа на районен съд гр.Разград съдебното производство по делото било прекратено и изпратено на прокуратурата за внасяне на предложение за продължаване срока на лекуване. По внесеното предложение било образувано нчд № 564/12г. по описа на районен съд гр.Разград. С разпореждане на съдията – докладчик от 20.07.2012г. съдебното производство по делото било прекратено и повдигнат спор за подсъдност. В мотивите на определението са изложени аргументи, че тъй като се касае до продължаване на вече взета мярка по чл. 89 от НПК, а нормата на чл.432 не посочва кой е компетентният съд, то това следва да е съдът по местопребиваване на лицето – в случая районният съд в гр.Ловеч. Така изложените аргументи в цитираното определение не могат да бъдат възприети. Разпоредбата на чл.428 от НПК изрично посочва, че съдът, компетентен да наложи принудителна медицинска мярка, е районният съд по местоживеене на лицето. В свои решения ВКС на РБ е посочил, че местоживеенето е свързано не само с регистрацията по постоянен или настоящ адрес, но и с фактическата връзка с дадено населено място. В конкретния случай настаненият на лечение Николай А. е бил както адресно регистриран, така е и живял в [населено място]. Фактът, че последният е бил настанен в ДПБ [населено място] по силата на влязъл в сила съдебен акт, не променя компетентността на съда, който следва да се произнесе по продължаване на взетата мярка. Нормата на чл.432 от НПК не може и не следва да се тълкува изолирано от уредената процедура в чл.428 – чл.431 от НПК. В чл. 428 от НПК е регламентирана изключителна компетентност на районния съд по местоживеене на лицето да наложи медицинска мярка, изключение от която е само предвидената компетентност на окръжния съд по местоизтърпяване на наказанието в случаите на прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”. В нормата на чл.432 от НПК не е посочен съдът, който продължава, заменя или прекратява принудителните медицински мерки, именно защото компетентният съд, който налага медицинската мярка е съответно компетентен да се произнесе служебно (след изтичане на шестмесечен срок) или по искане на прокурора (преди изтичането на този срок) по продължаване, замяна или прекратяване на тази мярка. С оглед изложеното ВКС намира, че делото е подсъдно на районния съд в гр.Разград. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО,