Определение № 8907 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. В. Д., чрез процесуален представител, против определение №1775 от 22.06.2026г., постановено по адм.д. №271/2026г. по описа на Административен съд-Русе /АС-Русе/. Частният жалбоподател навежда доводи, че определението е незаконосъобразно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за неговата отмяна и връщане делото на АС-Русе за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът „Сити кеш“ООД, в писмен отговор оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в частната жалба. С обжалваното определение АС-Русе, на осн. чл.159, т.1 АПК е оставил без разглеждане жалбата на С. Д. против отговор, обективиран в „електронен имейл“ от 20.03.2026г. на администратора на лични данни „Сити кеш“ООД, по заявление от 20.02.2016г. за предоставяне на „копия от всички отговори, приложения и анекси, в които се обработват всичките й данни“, и е прекратил производството по делото. Съдът е счел, че в случая липсва заявление по см. на чл.37б ЗЗЛД за упражняване право по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета /ОРЗД, Регламента/, поради което не се формира и волеизявление на администратор на лични данни, което да подлежи на оспорване по реда на АПК. АС-Русе е приел, че заявеният по делото предмет – отговор на искане за предоставяне информация по чл.37б ЗЗЛД, обективиран в „електронен имейл“ от 20.03.2026г. по заявление за предоставяне достъп до лични данни от 20.02.2026г. не е годен предмет за оспорване, защото това е писмо с уведомителен характер. Определението е неправилно. Противно на възприетото от първостепенния съд, с процесното искане, подадено на 20.02.2026г. от С. В. Д., са упражнени права на субект на данни по приложимия чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета, спрямо „Сити кеш“ООД, в качеството на администратор на лични данни. Това означава, че Д., в качеството на субект на данни по чл.4, т.1 ОРЗД е притежател субективно право, защитимо по реда на Регламента, а оспореният от нея пред първоинстанционния съд изричен отказ, обективиран в писмо от 20.03.2026г. (чиято законосъобразност е предмет на спора пред АС-Русе), изпратено по електронен път до представител на искателя, относно упражнено право на достъп до лични данни по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдържащ правни основания, препятстващи заявеното субективно право, пряко засяга права и законни интереси на субекта на данни. Въпросите налице ли е изричен отказ – пълен или частичен по направеното искане, налице ли са визираните правни основания за отказ спрямо конкретния субект на данни във връзка с неговите искания, са въпроси по съществото на спора. При тези факти настоящият състав приема, че в случая не е налице възприетото от АС-Русе правно основание по чл.159, т.1 АПК- липса на годен за оспорване акт, за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на С. В. Д., като съдът следва да изпълни задължението си по чл.158, ал.1 АПК, след което извърши преценка за допустимост по реда на чл.159 АПК на основанията по т.1 - т.3 и т.5- т.8 АПК, и евентуално да разгледа спора по същество. При извършване преценка за редовност и допустимост съдът трябва да изследва характера и издателя на оспорения акт предвид разпоредбата на чл.4, т.7 вр. чл.15 ОРЗД, при което да установи по съответния процесуален ред кой е издателя на оспорения акт- администратора на лични данни или друго лице в хипотеза на упражняване права и задължения на администратора на лични данни по см. на ОРЗД, със съответните последици относно конституиране на страни в процеса. По искането за разноски за настоящото производство следва да се произнесе съответния първоинстанционен съд при постановяване на акт по съществото на спора предвид изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение