Определение № 202 от 11.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2628/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по подадена от адв. В. В., в качеството на процесуален представител на П. П. П. и П. П. П., молба вх. на ВКС № 6023/29.07.2020 г., с която е поискано да бъдат присъдени направените от страната разноски в размер на 4000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение в касационното производство за подадения отговор на касационна жалба на „УниКредит Булбанк”АД, [населено място]. Ответникът по молбата – „УниКредит Булбанк”АД, [населено място], изразява становище за неоснователност на същата. Евентуално твърди прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия,състав на първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното: Производството по т.д. № 2628/2019 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от „УниКредит Булбанк”АД, [населено място], против решение № 5288 от 11.07.2019 г. по гр.д. № 15241/2017г. на Софийски градски съд. Ответниците по касация и настоящи молители в законоустановения срок са подали отговор на касационната жалба. С постановеното от състава на ВКС определение № 439/29.06.2020 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението не е налице произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба, подаден от адв. В. В., искане за присъждане в полза на физическите лица направените от тях разноски в касационното производство. Молбата е частично основателна. Първостепенният – Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба от П. П. и П. П. против „УниКредит Булбанк” АД, [населено място], за връщане на надплатена без основание част от възнаградителна лихва по договор за банков кредит, сключен между страните. По делото е установено, че П. П. е бил кредитополучател, а П. П. солидарен длъжник. Безспорно е установено още, че тъй като вноските по кредита в това число и надплатената част от възнаградителната лихва е внасяна единствено от П. П., то и на него следва да бъдат възстановени сумите, поради което искът на П. П. е отхвърлен /в тази част е потвърдено решението на първостепенния съд/. Състав на ВКС с определение № 202/29.06.2020 г. по ч.т.д. № 2828/2019 г. вече е разгледал между същите страни в същото производство процесуалния въпрос относно кому принадлежи правото на разноски във въззивното производство. Не са налице предпоставки за ревизиране на становището, с оглед изхода от производството пред ВКС – недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради това и искането на П. П. за присъждане на разноски и в настоящето производство следва да се остави без уважение. Спрямо П. П. са налице всички предпоставки по чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно задължителните разяснения в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС – касационното производство е образувано по касационна жалба на „УниКредит Булбанк” АД, представен е отговор на касационната жалба, в който се съдържа своевременно искане за присъждане на понесените от страната разноски за касационното производство, представен е договор за правна защита и съдействие от 09.09.2019 г., в който е уговорено, че възнаграждението за процесуално представителство пред ВКС е в размер от 4000 лв. и е заплатено в брой. Ответникът по молбата е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Този довод не е мотивиран от страната, а само е посочено минималното възнаграждение и общо е заявено че хонорарът надвишавал минималното възнаграждение за този вид защита. Възражението е неоснователно.Съгласно, разрешенията дадени с т.3 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г./,основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В случая при служебната проверка и съобразяване на доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, както и нивото на сложност не може да се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Доколкото страната не е въвела друго, а общо само е поискала намаляване на договореното адвокатско възнаграждение следва да се приеме, че като неоснователен довода следва да бъде оставен без уважение. С оглед изложеното, в полза на П. П. П. следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 4000лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение