Определение № 151 от 01.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №1848 от 08.12.2017 г. по гр.д. №2431/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №3792 от 26.09.2017 г. по гр.д. №8068/2017 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на П. М. М., [населено място], срещу МБАЛ „Света Марина”, град Варна, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено законно. Недоволен от решението е жалбоподателят П. М. М., [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по конкретни правни въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба МБАЛ „Света Марина”, гр.Варна, оспорва жалбата. Изложени са и твърдения, че въззивното решение е недопустимо като постановено по просрочена въззивна жалба. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване трябва да бъде допуснато за проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.