Определение № 153 от 18.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1762/2014 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. ВКС е сезиран с искане за промяна на местната подсъдност на нохд № 165 / 2014 година по описа на Районен съд – гр.Кула, с определение от 03 ноември 2014 година, постановено от съдия П. Ж. – докладчик по делото и административен ръководител на съда, с което същият се е отвел от разглеждането му и е прекратил съдебното производство, като е изпратил делото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, поради невъзможност този съд да образува състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането и за възлагане на делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: Искането за промяна на местната подсъдност на делото се основава на разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК, според която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Производството е образувано пред Районен съд – гр.Кула по внесен от Районната прокуратура при съда обвинителен акт срещу румънския гражданин Р. М. за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК. С посоченото по-горе определение съдия Ж. се е отвел от разглеждане на делото при наличие на основанията по чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „г” от НПК – съдията е постановил определението, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” на обвиняемия М. на досъдебното производство, което се установява от протокол на л. 61 от ДП. В съда няма друг съдия, на когото да бъде разпределено делото. При положение, че местнокомпетентният съд не може да образува състав, ВКС намира искането за промяна на местната подсъдност за основателно – налице са предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за изпращане на делото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – Районен съд – гр.Видин. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение