Решение № 17286 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5390/2013 г.
ВАСI отделение19.12.2013 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 433/22.02.2013 г. по адм. д. № 2522/2012 г. на Варненския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 17286 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5390/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Кооперация "Сакар Балкан" моли да бъде отменено решение № 433/22.02.2013 г. по адм. д. № 2522/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 251101886/19.03.2012 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Кооперация "Сакар Балкан" против РА № 251101886/19.03.2012 г. на ТД на НАП-Варна, с който са определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за периода м. 3.2006 г. - м. 12.2010 г. с лихви и по ЗКПО за корпоративен данък с лихви за 2008 г. и 2009 г., след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия, поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден при спазване на разпоредбите на ДОПК от редовно овластен актосъставител. Съдът е обсъди подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Отговорил е подробно и правилно на възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба и отговорите не следва да се повтарят. След подробен анализ на събраните доказателства, при спазване на процесуалните правила, съдът е достигнал до законосъобразен извод за наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК - липсва и не е заведена счетоводна отчетност за 2006 г., 2007 г. и 2008 г., а воденото счетоводство за 2009г- и 2010 г. не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци по ЗДДС и ЗКПО, поради липса на аналитична отчетност по видове добита продукция, обработваемите площи по видове култури, липса на инвентаризационни описи на наличните материални запаси към 31.12. за всяка ревизирана година. Обоснован е изводът на съда, че не е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Събраните по делото доказателства не установяват фактическа обстановка, различна от възприетата в констатациите в РА. Неоснователно е твърдението на касатора, че в ДОПК констатациите в РА не следва да се оборват от жалбоподателя при ревизия по чл. 122 ДОПК. По чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Неоснователен е и доводът, че не следва да се ползват данни от НСИ при определяне на добивите и доходите от тях в ревизираните периоди. След като счетоводната отчетност, водена от ревизираното лице не позволява да се установи техният размер и ревизията се провежда по чл. 122 ДОПК на основание чл. 122, ал. 2, т. 16 ДОПК при определяне на данъчната основа органите по приходите могат да вземат предвид други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата. В декларациите си пред ОД"Земеделие" кооперацията е посочила, че е произвеждала мента, поради което доводът й, че мента в района на ревизираното лице не се отглежда е несъстоятелен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,