Определение № 1662 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1841/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. С., чрез пълномощника адв. А. С., против протоколно определение от 21.02.2023г., постановено по в.гр.д.№ 2510/2022г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е спряно производството по делото, на основание чл. 637 ТЗ. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Иска отмяната му и връщане на делото на САС за продължаване на съдопроизводствените действия. В преклузивния срок по чл. 276, ал.1 ГПК, ответникът по частната жалба И. Д. К., чрез пълномощника адв. Д. П., оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима- подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображенията: С решение № 261739/15.03.2021г. по гр.д.№ 3297/2020г. на СГС, ГО, 10 състав, са уважени изцяло исковете на Д. К. С., предявени против „Авангард Билд-1“ ЕООД и И. Д. К. с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да платят на ищеца сумата 149 008,82 лева, дължима по споразумение от 14.02.2020г. за встъпване в дълг по предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 25.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2020г. и с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2 933,75 лева-неустойка за периода от 03.03.2020г. до 01.04.2020г., дължима на основание чл.4 от споразумението от 14.02.2020г. за встъпване в дълг по предварителния договор от 25.09.2015г. Против решението е постъпила въззивна жалба от „Авангард Билд-1“ ЕООД и И. К., чрез адв. Д. П.. С разпореждане от 13.05.2021г. администриращият жалбата съд е оставил същата без движение и е указал на въззивниците да внесат по сметка на САС държавна такса в общ размер 2 981 лева. В предоставения от съда срок е постъпила молба от И. К. с искане за освобождаване от внасянето на ДТ за въззивното производство. С определение № 726/ 14.03.2022г. по ч.гр.д.№439/2022г. на САС жалбоподателят е освободен от заплащане на ДТ над 500 лева до дължимите от него 1 481 лева. Делото е било изпратено до САС. С разпореждане № 208/15.06.2022г. зам.председателят на САС е върнал преписката на СГС с указания да бъдат представени доказателства за внесена от „Авангард Билд-1“ ЕООД държавна такса в дължимия размер, както и пълномощно на името на адв. П. за процесуално представителство пред САС на „Авангард Билд-1“ ЕООД и на И. К. във връзка с подадената въззивна жалба. В изпълнение на дадените от съда указания, К. е представил доказателства за учредена в полза на адв. П. представителна власт и доказателства за платената от него държавна такса, като в молба с вх.№ 299186/08.08.2022г. адвокатът е уточнил, че въззивната жалба е подадена единствено от И. К., а посочването на „Авангард Билд-1“ ЕООД в титулната й част е техническа грешка. Софийският апелативен съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба от „Авангард Билд 1“ ЕООД и И. Д. К.. След като е констатирал, че по отношение на „Авангард Билд 1“ ЕООД на 22.03.2022г. е открито производство по несъстоятелност, че липсват данни ищецът да е предявил вземането си срещу „Авангард Билд 1“ ЕООД в производството по несъстоятелност на това дружество, както и че няма произнасяне на синдика дали приема това вземане или не, съставът на САС е спрял производството, на основание чл. 637 ТЗ и за пореден път е дал указания на ищеца да предяви вземането си пред синдика и да представи надлежни доказателства дали то е прието или не. Обжалваното определение е неправилно. Данните по делото сочат, че ответникът „Авангард Билд-1“ЕООД не е обжалвал първоинстанционното решение, поради което по отношение на него то е влязло в сила. Въззивното производство пред САС е било образувано единствено по въззивна жалба на И. К. срещу първоинстанционното решение № 261739/15.03.2021г. по гр.д.№ 3297/ 2020г. на СГС, ГО, 10 състав, както сочи и протоколът по проверка допустимостта на въззивните жалби, администрирани до АС-София от 31.08.2022г. (л.3 от въззивното производство). Незаконосъобразно е спряно производството пред САС, тъй като „Авангард Билд-1“ЕООД не е страна в него, поради което в случая разпоредбата на чл. 637 ТЗ не намира приложение. Разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ допуска спиране на исковото производство, тогава когато страна по него е длъжник с открито производство по несъстоятелност, от което следва, че не може да бъде приложена спрямо длъжник, който не е в производство по несъстоятелност-в случая ответника-жалбоподател И. К.. Като е спрял производството по делото, на основание на чл.637, ал. 1 ТЗ съставът на САС е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО