Определение № 4787 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ищеца Г. Х. Б., депозирана чрез адв. С., за изменение на постановеното решение № 386 от 17.06.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските. Молителят поддържа от една страна, че в приложеното платежно нареждане за заплащане на сумата от 1400 лв. не се доказва плащането на сумата от 700 лв., претендирана като заплатено адвадвокатско възнаграждение. От друга страна излага съображения, че разноските за заплатените по банков път адвокатски възнаграждения не следва да бъдат понесени от него, доколкото реалното извършване на разхода настъпва едва от момента на заверяване на сметката на получателя, каквито доказателства в случая липсвали. Позовава се на казуална съдебна практика, формирана от състави на Върховния административен съд, както и на решение № 50110 от 22.01.2024 г. по гр. д. № 2346/2021 г. на ВКС. Насрещната страна [община] оспорва молбата по съображения, изложени в писмен отговор. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна. За да осъди молителя в настоящото производство Г. Б. да заплати на касатора [община] сторените в трите съдебни инстанции разноски в общ размер на 849.48 евро, настоящият състав на Върховния касационен съд е съобразил, че Общината е била представлявана от адвокат по силата на изрично сключен договор за правна защита и съдействие, по който уговореното адвокатско възнаграждение е било изплатено, с приложени доказателства за това. Действително, по делото не са ангажирани доказателства за заверяване на сметката на адвоката на ответника с извършените от последния плащания по банков път, но такива не са и изисквани да се представят, тъй като въпросът за реалното им плащане, както и за плащането на държавните такси не е бил спорен. Ако наредената сума по представеното платежно нареждане не е постъпила по сметката на адвоката, единствено той е легитимираното лице, което може да релевира това обстоятелство. За молителя Б. това са „чужди права“ по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК, която разпоредба запретява предявяването им пред съд от трети лица извън предвидените от закон случаи. Няма основание да се смята и че заплатените 1400 лв. с платежното нареждане от 14.11.2024 г. не включват претендираните от Общината 700 лв. Цитираните актове (определения и решения) на отделни състави на Върховния административен съд не съставляват задължителна съдебна практика според разясненията, дадени в т.2 на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, а с решението по гр. д. № 2346/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. е даден отговор на съвършено различен въпрос, относно отговорността на държавата в хипотези от приложното поле на закона за енергията от възобновяеми източници. Ето защо, молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,