Определение № 10267 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на главния директор на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, подадена чрез гл. експерт Д. Д., за изменение на решение № 7010 от 07.06.2024 г. по адм. дело № 1773/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), в частта за разноските. В искането се твърди, че в съдебния акт на касационния състав не е взето предвид решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, въпреки че е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Излага възражения и относно извода на съда, че присъдените разноски за процесуално представителство са под минимално предвидения праг по чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1), като представя собствени изчисления. Прави аналогия между начина на определяне на юрисконсултското възнаграждение по Наредбата за заплащането на правната помощ и на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1, като излага, че разликата в заплащането за осъщественото процесуално представителство е около 40 пъти. Предвид изложеното иска изменение на решението в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение като същите се намалят до размера на полагащото се възнаграждение за юрисконсулт и/или да се съобрази с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на Съда на Европейските общности. Ответникът – „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, чрез адв. С. Клуковска, изразява становище за неоснователност на искането, поради което иска да се остави без уважение. Твърди, че във възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение поради липса на фактическа и правна сложност на делото, липсва обосновка, поради което съдът не е длъжен да обосновава мотиви. Оспорва и твърдението, че адвокатското възнаграждение е над минимално предвиденото в Наредба № 1. Излага съображения, че на дружеството са установени две нередности от органа, за които е предоставена и необходимата процесуална защита, обосноваваща незаконосъобразност на административния акт. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. В депозираното от процесуалния представител на ръководителя на Управляващия орган (УО) писмено становище/молба в хода на касационното производство е посочено следното: „В случай, че другата страна претендира разноски, правя възражение за прекомерността и ги оспорвам по основание и размер. В случай на претендирани разноски, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моля да вземете предвид решение на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД) с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. В решение № 7010 от 07.06.2024 г. по адм. дело № 1773/2024 г. на Върховния административен съд, чието изменение се иска, е посочено, че на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции от 3400 лева за държавна такса и 308 640 лева – адвокатско възнаграждение, или сума в общ размер на 312 040 лева. Отразено е, че размерът на адвокатското възнаграждение е под установения минимум по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното съдът е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД разноски за двете съдебни инстанции в размер на 312 040 лева. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В настоящия случай, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено от административния орган в хода на касационното производство. От административния орган не са изложени каквито и да било основания за направеното искане. Същото е бланкетно и немотивирано. По възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът се произнася само, когато е сезиран, като не е длъжен служебно да мотивира възражението на страна, а следва само да провери налице ли са сочените от нея основания. При липса на посочени надлежни основания за направеното възражение, съдът счита същото за неоснователно, поради което не следва да го уважава, както е строил и в настоящия случай, въпреки че е изложил, че претендираното възнаграждение е под предвиденото в Наредба № 1 минимално адвокатско възнаграждение. Неоснователни са възраженията на административния орган, че сумата от 308 640 лева надвишава, определеното по реда на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 минимално адвокатско възнаграждение. Материалният интерес по делото в случая е 25 % от 30 332 467, 12 лева или сума в размер на 7 583 116,78 лева. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2. В чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 е предвиден следния механизъм за изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение - при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. – 39 650 лв. плюс 1,5 % за горницата над 1 000 000 лв. Горницата над 1 000 000 лева е 6 583 116, 78 лева, 1,5 % от тази сума е 98 746,75. След събирането на последната сума с 39 650 лева се получава минимално адвокатско възнаграждение за една инстанция в размер на 138 396,75 лева за конкретното дело. В настоящия случай претендираната и заплатена сума за адвокатско възнаграждение е в размер на 128 600 лева, което е под предвидения в Наредба № 1 размер. Върху тази сума е начислен ДДС от 25 720 лева, тъй като адвокатът е регистриран по ДДС (стр. 33 от адм. дело № 1773/2024 г. на Върховния административен съд и стр. 132 от адм. дело № 342/2023 г. на Административен съд – Сливен). При тези изчисления дължимата сума за адвокатска защита е в размер на 154 320 лева за една съдебна инстанция или 308 640 лева – за двете съдебни инстанции. Видно от направените изчисления в действителност поисканото от „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД адвокатско възнаграждение за производството пред административен съд и Върховния административен съд е под предвидения в Наредба № 1 праг за дело с материален интерес 7 583 116,78 лева. Във връзка с направеното от процесуалния представител на касатора искане, при произнасянето съдът да взема предвид практиката на СЕС, е необходимо да се посочи, че преценката за съответствие на претендираното от дадена страна адвокатско възнаграждение с практиката на СЕС следва да е опосредено от надлежно мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обосновано с твърдения за липса на фактическа и/или правна сложност по делото. В случай, че съдът приеме твърденията за основателни и делото не е с фактическа и/или правна сложност, той следва да прецени дали размерът на договореното и заплатено от страната възнаграждение надвишава определените в Наредба № 1 размери, а ако е в минимално посочен в нея размер – дали е съобразено с практиката на СЕС, включително с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. В случай поисканата от страната сума за адвокатско възнаграждение е под предвидения минимум с около 10 000 лева и съдът е приел, че не е налице прекомерност. Предвид изложеното, искането на ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна среда“, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,