Решение № 3545 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10758/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от И. В. В., Х. Н. В., С. С. Б., Д. Б. Б., С. Д. Б. и Д. Д. Б., всичките чрез пълномощник адв. К. Георгиев, против решение № 636/11.09.2025г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Път II-56 пътен възел „Скобелева майка - път II-86 (Югоизточен обход на гр. Пловдив)“, привеждане на проектен габарит Г10,50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив“. Решението се обжалва в частта, с която е определен размерът на паричното обезщетение, възлизащ на 26 329 лева, за отчуждаване на имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Родопи, област Пловдив, с площ от 2,301 дка. Жалбоподателите считат, че обезщетението е определено на база стари или неточни данни и далеч не се равнява на реалната пазарна стойност на процесния имот. Претендират изменение на решението на Министерския съвет в тази му част и присъждане на обезщетение, в съответствие с пазарната стойност на имота. Ответната страна – Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Маринова оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез юрисконсулт Цветанова, счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от юрисконсулт Маринова, счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение, след проверка на допустимостта на жалбата приема, че същата е подадена от надлежни страни – адресати на решението на Министерския съвет и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. В случая не е спорно, че обектът, за чието изграждане се извършва отчуждаването, е предвиден с влязъл в сила ПУП-ПП /парцеларен план/, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-40 от 23 април 2025 г. (обн. ДВ, бр. 37 от 2 май 2025 г.) на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и че процесният ПИ с [идентификатор] попада в границите на територията, подлежаща на отчуждаване. Оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на установената форма. Решението отговаря на императивните изисквания на чл. 34б ЗДС – в него са посочени държавната нужда, за която се отчуждават имотите, техния вид, местонахождение и размер, стойността на дължимото парично обезщетение и собствениците на всеки от имотите, съгласно Приложение към т. 1 от решението, неразделна част от същото. Спазени са административнопроизводствените правила, разписани в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 ЗДС. Размерът на паричното обезщетение е определен в съответствие с оценителски доклад, изготвен от лицензиран оценител на имоти. По делото е допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), чието заключение не е оспорено от страните, и което съдът намира за компетентно и обективно дадено. Размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждавания ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Родопи, област Пловдив /вид на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; площ за отчуждаване: 2,301 дка; вид на собствеността: частна/ е определен в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2-4 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. „в“ ДР на ЗДС и възлиза на 26329 лева/13461,80 евро. Получената стойност е идентична с посочената в административната оценка. Според заключението на СОЕ, предвид характеристиките на отчуждавания имот – земеделска земя, с начин на трайно ползване: нива, като относими пазарни аналози могат да се ползват единствено сделките с имоти – земеделски земи в едно и също землище, в което са намира и отчуждаваният имот, а именно – землището на [населено място]. След преглед на всички вписани сделки с имоти на територията на гр. Пловдив, с. Ягодово и с. Брестник, в относимия едногодишен период, 27.05.2024г.-27.05.2025г., вещото лице е установило, че само четири от тях отговарят на изискванията на ЗДС за избор на аналог. Същите сделки са използвани като пазарни аналози и от независимия оценител. Останалите сделки не отговарят на изискванията по § 1а, т. 2 и т. 4, б. „в“ ДР на ЗОП, тъй като касаят самостоятелни обекти в сгради, представляват сделки между физически лица или са за имоти, които не са със същото предназначение като отчуждавания. Заключението на вещото лице потвърждава изцяло оценката на административния орган относно стойността на равностойното парично обезщетение по смисъла на § 1а ДР на ЗДС. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че размерът на паричното обезщетение за отчуждавания [ПИ] е законосъобразно определен в съответствие с изискванията на ЗДС за равностойно парично обезщетение. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 34б, ал. 1 ЗДС, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обезщетението за отчуждавания имот е определено в съответствие с материалния закон – при правилно приложение на посочени по-горе разпоредби от Закона за държавната собственост. По изложените съображения, решението на Министерския съвет в оспорената му част е законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото - отхвърляне на оспорването и съобразно чл. 143, ал. 3 и 4 АПК в полза на ответника и на всяка от заинтересованите страни следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 200 лева/102 евро, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,