Решение № 9993 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6313/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. Н. Новакова, срещу решение № 4809/23.04.2026 г., постановено по адм. дело № 837/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи за липса на две от предпоставките на състава по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Твърди че първоинстанционният съд е игнорирал наличието на влязъл в сила ревизионен акт (РА), издаден на „ПИМИ 2019“ ЕООД, който има обвързваща неговите адресати и всички други правни субекти сила. Намира за неподкрепена от събраните доказателства тезата, че стопанската дейност на дружеството през ревизирания период е извършвана от упълномощено лице. Според аргументите, намесването на други лица в дейността не може да бъде оправдание за незнание или слаб управленски контрол от страна на единствения официален собственик и управител на едноличното дружество. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и платената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът – И. Л. З., чрез процесуалния представител адв. Т. Тенчев, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор от 15.06.2026 г. и в хода на делото, с искане да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Прави възражение за прекомерност на заявеното юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е бил РА № Р-16001624001331-091-001/18.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 90/25.03.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК на И. З. за публични задължения на „ПИМИ 2019“ ЕООД за ДДС за данъчни периоди от 17.07.2019 г. до 28.02.2021 г. в размер на 110 497,72 лв., ведно със законна лихва от 57 298,73 лв. и за корпоративен данък за периода от 05.07.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 12 286,04 лв., ведно със законна лихва от 6 300,73 лв. Установяванията на съда по фактите следват процесуалните действия в хода на ревизионното производство, образувано със ЗВР № Р-16001624001331-020-001/14.03.2024 г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив. В констативната част на решението са обобщени данните, касаещи осигуряването на З. през периода от 15.04.2019 г. до 21.07.2021 г., проведената ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и издаденият РА № Р-16001621001972-091-001/23.11.2021 г. спрямо дружеството, с който са определени задълженията за ДДС и за корпоративен данък. Посочени са още представените договор за счетоводна обслужване от 10.07.2019 г., сключен с „Демоис“ ООД и пълномощно, с което управителят на „ПИМИ 2019“ ЕООД е упълномощил М. В. Т. да извършва от името и за сметка на последното всякакви правни и фактически действия, като го представлява в качеството на управител пред всички лица, организации и учреждения. Предприети са действия за събиране на задълженията и проучване на имущественото състояние, в резултат на което дългът е категоризиран като несъбираем. Изводите на органите по приходите, довели до ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК на ревизираното лице, са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-16001624001331-092-001/12.09.2024 г. В хода на съдебното производство са разпитани св. М. В. Т., тъща на жалбоподателя и св. Б. Я. С., счетоводител на „Ивон инвест“ ЕООД, „ПИМИ трейд“ ЕООД и „ПИМИ 2019“ ЕООД. Свидетелските показания са дадени в решението и са кредитирани по същество като обективни, непротиворечиви и съответстващи на събраните писмените доказателства. По делото е изискана и приложена пр. пр. № 2698/2022 г. по описан РП Пловдив (досъдебно производство № 302/22 г. по описа на Отдел „ИП“ към ОД на МВР Пловдив). При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и в предвидената от закона форма и съдържание по чл. 120 ДОПК, но при неправилно приложение на материалния закон. В мотивите на съдебния акт са изследвани предпоставките на състава по чл. 19, ал. 1 ДОПК и е направено заключение, че два от кумулативните елементи не са установени по делото. За периода на управление на дружеството И. З. е субект на отговорността, като безспорни се явяват съществуването и невъзможността да бъдат погасени публичните задължения на дружеството. Според решаващия съд не се установява ревизираното лице да е съставяло и подавало отчетните регистри по ЗДДС, декларации и други документи до НАП, поради което не са налице умишлени действия по укриване на факти и обстоятелства от негова страна. В съответствие с това е обосновал, че в случая не е доказана причинна връзка между фактите и обстоятелствата, които се твърди да са били укрити от З. и невъзможността да се съберат задълженията на „ПИМИ 2019“ ЕООД. Обжалваното решение на Административен съд – Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Наведените от касатора отменителни основния за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Освен бланкетно твърдение за допуснати процесуални пропуски в началото на касационната жалба, впоследствие отсъства точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението в съответствие с изискването на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, което да позволява задълбочено обсъждане. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, преценката на Върховния административен в тази насока засяга само до посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Първоинстанционният съд е квалифицирал точно спорните въпроси и е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, вследствие на което при обсъждане на събраните доказателства е достигнал до логични правни изводи по същество. Касационните доводи са идентични с тезата на органите по приходите в РА № Р-16001624001331-091-001/18.12.2024 г. и РД към него, потвърдена безкритично с решение № 90/25.03.2025 г. на ДД ОДОП Пловдив. За разлика от изложеното на стр. 3, абз. 3 от КЖ, в това отношение следва да се прави ясно разграничение между ликвидността и изискуемостта на подлежащите на събиране публични задължения на „ПИМИ 2019“ ЕООД, възникнали по силата на необжалван РА № Р-16001621001972-091-001/23.11.2021 г. и неговата непротивопоставимост спрямо действията на управителя като ревизирано лице на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. По делото не са спорни две от предпоставките – И. З. е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК за публични задължения на „ПИМИ 2019“ ЕООД и видно от доказателствата, непогасените ДДС и корпоративен данък, съответно в размер на 110 497,72 лв. - главница и в размер на 12 286,04 лв., са установени с влязъл в сила РА от 23.11.2021 г. Законът не предвижда отклонение при разпределението на доказателствената тежест за останалите законови условия - поведение на третото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител и необходимата причинно-следствена връзка. Задължението за тяхното пълно и главно установяване е възложено на органите по приходите съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. С оглед на изяснените факти по делото, подаването на СД по ЗДДС за данъчни периоди от м. октомври 2019 г. до м. декември 2020 г. и на ГДД по ЗКПО за 2019 г. от „ПИМИ 2019“ ЕООД, за което в последствие са определени задължения с РА на дружеството, не е равнозначно на умишлени действия по укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Константна е съдебната практика, че влезлият в сила РА на дружеството има отношение единствено относно размера на задълженията му и данъчните периоди, които касае, но не и относно основанията за определяне на тези задължения, доколкото задълженото по чл. 14, т. З във вр. с чл. 19 ДОПК лице не е страна в това ревизионното производство. При отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в справките-декларации по ЗДДС и ГДД не е налице. Това укриване на факти е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. В този смисъл са: решение № 12802/26.11.2024 г., постановено по адм. д. № 3376/2024 г. по описа на ВАС, решение № 12038/08.11.2024 г., постановено по адм. д. № 7053/2024 г. по описа на ВАС, решение № 1558/09.02.2024 г., постановено по адм. д. № 7366/2023 г. по описа на ВАС, решение № 3776/11.03.2020 г., постановено по адм. д. № 11972/2019 г. по описа на ВАС, решение № 14533/24.11.2020 г., постановено по адм. д. № 8802/2020 г. по описа на ВАС, решение № 6366 от 14.06.2023 г., постановено по адм. д. № 5855/2021 г. по описа на ВАС и др. На последно място, но не и по значение е изводът, че необходимата каузална връзка в случая не може да бъде аргументирана единствено от твърдения за слаб управленски контрол и/или принципна отговорност на управителя за извършване на търговската дейност. Липсата на всяко едно от предвидените в чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя И. З. за несъбраните публични задължения от юридическото лице. Като е достигнал до идентични изводи и е отменил издадения РА на основание чл. 21, ал. 1 ДОПК, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна предвид изхода на делото. С оглед на искането от процесуалния представител на ответника по касация, в полза на И. З. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 1 500 евро – адвокатски хонорар, платен в брой въз основа на договор за правна защита и съдействие сер. № 2026120012/2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,