Решение № 5038 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Градус-1“ ЕООД, ЕИК 822132592, чрез адв. Вуковска против Решение № 2046/20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 301/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора /АС Стара Загора/. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и е формирал погрешни правни изводи. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира заплащането на разноски по делото. Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез ст. юрк. Димитрова, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Градус-1“ ЕООД против Решение № РР - 6062/26.02.2025г., на Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, за отнемане на част от разрешеното водно количество по разрешително № 31520002/07.03.2007 г., продължено с Решение № РР - 5453/21.11.2023 г. Съдът е установил от фактическа страна, че дружеството е титуляр на Разрешително № 31520002/ 07.03.2007 г. за водовземане от подземно водно тяло с код BG3G00000NQ018 - „Порови води в Неоген-Кватернер-Пазарджик-Пловдивски район“, чрез един тръбен кладенец, изграден на територията на ПИ с идентификатор 81414.139.866 по КК на град Чирпан, с цел на водовземане „водоснабдяване за животновъдство“, за водоснабдяване на обект „Птицеферма Ягач“, разположена в землището на град Чирпан, издадено от Директора на БД ИБР, а именно 23 399.00м3/год./средно денонощен дебит-074л/сек/. Със заповед № РД-03-126/07.06.2024 г. от Директора на БД „ИБР“ е разпоредено да бъдат извършени проверки на всички издадени разрешителни от подземните води на водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивски район“, със същия код на водното тяло, без тези за обществено питейно-битово водоснабдяване на ВиК операторите. С Доклад изх. №РД-11-30/09.02.2024г. на служители на ответника е установено, че експлоатационният индекс на подземно водно тяло "Порови води в Неоген-Кватернер-Пазарджик-Пловдивски район" към 31.12.2023 г е в размер на 96.68%. Този индекс е изчислен на база предоставените ежегодни данни от НИМХ при БАН за естествените ресурси на подземните водни тела и разрешените водни количества по действащите разрешителни, както и тези от кладенци за задоволяване на собствени потребности. Установено е константно увеличаване на експлоатационния индекс през годините от 2019г. до изготвяне на доклада и е посочена наложителност да се предприемат незабавни действия с оглед недопускане същият да достигне 100%. Във връзка с подадените заявления от ВиК Пловдив и Пазарджик и заявените от тях водни количества, както и регистрираните кладенци, е счетено, че само на тази база ще се стигне до близо 100%. експлоатационен индекс. От правна страна съдът е счел, че решението на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, съдържа подробни мотиви, постановено е при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което оспорването е отхвърлено. Обсъдени са мотивите на административния орган, приложението на мерките по ПУРБ 2022-2027г. и обстоятелството, че жалбоподателят не черпи в пълна степен количествата по разрешения му обем. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата съдебна инстанция намира, че формираните от съда фактически и правни изводи съответстват на събраните доказателства и на материалния закон. При издаване на решение по чл. 79а, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗВ административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, доколкото с посочена норма му е предоставена възможност за отнемане на издадено разрешително за ползване на воден обект при наличието на конкретно посочени условия. В рамките на така предоставената му компетентност органът разполага с възможност да извърши проверка за наличие на някое от визираните в чл. 79а, ал. 1 от ЗВ условия и въз основа на това да прецени дали да издаде акт, с който да отнеме изцяло или частично издадено разрешително или не. Административният орган е събрал и оценил доказателствата по преписката, като въз основа на тях е обективирал мотивиран извод за наличие на условието по т. 5 от чл. 79а, ал. 1 ЗВ за отнемане на част от обема на издаденото разрешително на жалбоподателя. Спазени са изискванията за упражняване на предоставената на органа оперативна самостоятелност, като съдебната проверка на издаденото решение следва да се ограничи до неговата законосъобразност и съответствие с целта на закона, както и до спазване на изискванията за пропорционалност. Съгласно чл. 79а, ал.1, т.5 от Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на неупражняване на права в определените в разрешителното параметри на използването. Отнемането може да се отнася до част от водовземането и/или ползването, в който случай органът по чл. 52, ал. 1 определя тази част. Неупражняването на правата в пълния разрешен обем по разрешителното по делото не е спорен въпрос, а твърдението, че дружеството планира в бъдеще да увеличи ползвания обем е ирелевантно, особено предвид крайния срок на разрешителното - средата на 2027г. Следователно правилен е изводът на съда за осъществяване на посоченото фактическо и правно основание за издаване на оспорения акт. Като основание за издаване на акта е посочена и нормата на чл. 73, ал.1 т.1 ЗВ, която предвижда служебно изменение на разрешителните, издадени по реда на този закон, когато при характеризиране на района за басейново управление, в процеса на разработване на плановете за управление на речните басейни, е установено, че съответно водно тяло не може да постигне целите по чл. 156а за добро състояние или потенциал при съществуващия в момента на оценката натиск върху водите от съответните дейности. В тази връзка като правно основание в акта е посочен и чл. 43, ал.1, т. 1, б.“а“ от Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, който предвижда, че опазването на количественото състояние на подземните води и предотвратяването на влошаването му включва изпълнението на мерки за ограничаване или прекратяване на водовземането с цел предотвратяване на свръхексплоатацията на подземните води. Съдът и административният орган са съобразили Плана за управление на речните басейни на Източнобеломорски район за периода 2022-2027г., в който е посочено, че подземното водно тяло BG3G00000NQ018 е под значим натиск и е определено като водно тяло с реален риск да не постигне добро количествено състояние. В Програмата от мерки към ПУРБ изрично е предвидено намаляване на разрешените водни количества. Следователно, правилен е крайният извод за наличие на фактическите и правни основания за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд акт. Не се твърди и установява наличието на по-пропорционални мерки, още повече, че се касае за частично отнемане на разрешителното и намаляване на неговите параметри, което е съобразено с действително черпения воден обем, а не за отнемане на разрешителното изцяло. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора, искането на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция се явява основателно, като касаторът следва да се осъди да му заплати сумата от 51,13 евро (100 лв.) юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,