Определение № 416 от 08.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 737/2011 г.

Производството е по чл.303 ГПК. Образувано е по молба за отмяна по чл. 303 ГПК от Г. Т. Ч. срещу влязлото в сила решение от 13.08.2008г. по гр. д. № 226/2007г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 256 от 30.11.2005 г. по гр.д.447/2005 г. по описа на Несебърски районен съд, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Г. Т. Ч. и Р. Т. Ч. върху 1/5 ид.ч. от имот № 121012 с площ от 53,999 дка, землището на [населено място], представляващ залесена горска територия, находяща се в м. „Д. к.”, описан исковата молба като широколистна гора със семенно - издънков произход, на площ от 54 дка, находяща се в м. „Д. к.”, землището на [населено място], общ. Р., при равни квоти, и вместо това е постановено, отхвърляне като неоснователен и недоказан на иска на Г. Т. Ч. за допускане извършването на съдебна делба между него и Р. Т. Ч., върху горния недвижим имот;оставено е в сила решението на Несебърски районен съд в останалата част, с която е отхвърлен искът на Г. Т. Ч. за допускане на съдебна делба на останалите описани в исковата молба недвижими имоти;отхвърлени са като неоснователни и недоказани исковете на Г. Т. Ч. против Р. Т. Ч. за обявяване, че Р. Т. Ч. е недостоен да наследи баща си Т. Г. Ч.; за приемане, че Г. Т. Ч. е спомогнал за увеличение на наследството на баща си Т. Г. Ч.; за намаляване до размера на запазената му част на дарствените разпореждания от Т. Г. Ч. в полза на Р. Т. Ч., както и за прогласяване нищожността на договорите по нот.акт № 74/1975 г., нот.акт № 86/2005 г., нот.акт № 196/2004 г. и на саморъчното завещание на Т. Ч.. В молбата за отмяна се твърди, че решението е противоправно, противоречиво и неморално. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по молбата не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Основанията, на които може да се иска отмяна на влязло в сила решение, са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. Основанията (основанието), на които се иска отмяна, следва да се изложат точно и да се мотивират - чл. 306, ал. 1 ГПК. В подадената молба за отмяна не се прави позоваване на някое (някои) от уредените в закона основания за отмяна. Т. позоваване липсва и в допълнителната молба, подадена след оставяне на първата такава без движение – в тази връзка дадените от съда подробни указания не са изпълнени. Молителят не излага мотивирани основания за отмяна на акта, а повтаря съдържанието на първоначално подадената молба. Релевираните в молбата доводи съставляват касационни оплаквания за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които биха довели до постановяването на порочен съдебен акт, но не се обхващат от нито една от хипотезите, посочени в чл. 303, ал. 1, т. 1 - т. 6 ГПК. С оглед изложеното молбата за отмяна е недопустима, поради което тя следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,