Определение № 261 от 09.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2689/2015 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Б. Е. [населено място] от 05.05.2015 г., с която се иска отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК на влязлото в сила решение № 131/16.02.2015 г. по т.д.№ 33/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърден отказ на Агенцията по вписванията с рег.№ 20141209172757/10.12.2014 год. за вписване на промени в регистрираните обстоятелства по партидата на молителя в Търговския регистър. Като основание на искането за отмяна се сочи влязлото в сила на 27.07.2012 г. решение от 21.06.2012 г. на Варненски окръжен съд по ВНОХД № 661/12 г., с което е установена неистинността на документи, съставени през 2007 год. /протокол от ОС на съдружниците на Б. О. и 3 бр. пълномощни, свързани с прехвърляне на дружествени дялове/, както и е потвърдена присъдата срещу виновното за използването им лице, осъществило състава на чл.212 ал.1 НК. По допустимостта на молбата, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното: Искането е за отмяна на решение, постановено в производство по чл.25 ЗТР, което по своя характер е охранително и безспорно. Съгласно т.2 на Постановление № 2/1977 г. на Пленума на Върховния съд, на отмяна подлежат актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Следователно, атакуваното по реда на чл.303 ГПК решение не попада сред актовете, за които е предвидена отмяна като извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, включително по съображения, черпени пряко от нормата на 26 ЗТР. Според нея и при влязъл в сила отказ на длъжностното лице по регистрацията, заявителят може да подаде ново заявление за вписване на същите обстоятелства. Това е така, т.к. решението в охранителното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и засегнатите лица винаги имат алтернатива за защита на правата си – по исков ред или чрез подаване на ново заявление. В посочения смисъл е налице и практика на ВКС, ТК, обективирана в определения с №№ 210/05.10.2011 г. по т.д.№ 795/2011 г., ІІ ТО, 257/09.11.2012 г. по т.д.№ 824/2012 г., І ТО, 17/20.011.2014 г. по т.д.№ 4325/2013 г., І ТО, която напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Отделно от горното следва да се отбележи, че молбата за отмяна не удовлетворява и изискванията на чл.305 ал.1 т.2 ГПК, относими към уточненото и поддържано от молителя основание по чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Срокът за предявяване на молбата, посочен в чл.305 ГПК, е преклузивен и неспазването му води до недопустимост на просроченото искане. С оглед изложеното, молбата на Б. О. се преценява като недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение