Определение № 9472 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Д. с постоянен адрес във ФР Германия против определение № 25177/22.06.2026 г. постановено по адм. дело № 7538/26 по описа на Административен съд – София град, с което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост на обжалването. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му и и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна ,Кметът на Община Монтана, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която подлежащото на инстанционен контрол съдебно определение е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е е образувано по жалба на Д. Д., гражданин на Република Германия, срещу Писма изх. № 94-Д-341-(1)/08.05.2026 г. и изх. № 94-Д-341-(3)/19.05.2026 г. на кмета на община Монтана. С писмата жалбоподателят е уведомен, съответно, че при извършената по негов сигнал проверка не са установени нарушения на чл. 92 и чл. 99а ЗГР при адресната регистрация на малолетния му син Д. Д. и че документите, послужили за извършването ѝ, не се съхраняват поради изтичане на определения срок за съхранението им. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че писмата не представляват годни за съдебно оспорване административни актове, поради което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорените писма не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. С тях жалбоподателят е уведомен за резултата от извършената по негов сигнал проверка и за липсата на съхранени документи относно адресната регистрация на непълнолетното му дете. Писмата не съдържат властническо волеизявление, което непосредствено да създава права или задължения или да засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Горният извод не се променя от обстоятелството, че процесните писма са адресирани до жалбоподателя. Качеството на адресат обосновава право на оспорване само когато волеизявлението на административния орган има характер на индивидуален административен акт. В случая органът не е постановил изричен отказ по заявление за предоставяне на административна услуга, а е уведомил жалбоподателя за резултата от извършена по негов сигнал проверка. Поради това писмата не пораждат непосредствени неблагоприятни правни последици за него и не подлежат на съдебно оспорване. Обстоятелството, че жалбоподателят е сезирал административния орган със сигнал, не му придава качество на заинтересовано лице и не обосновава правен интерес от съдебно оспорване. Подаването на сигнал поражда задължение за компетентния орган да го разгледа, но не предоставя на сигналоподателя самостоятелно субективно право да изисква определен резултат от проверката. Съгласно чл. 124, ал. 2 АПК решението, постановено по сигнал, не подлежи на обжалване. Жалбоподателят не е и носител на правото по чл. 99б, ал. 5 ЗГР. Това право принадлежи на собственика на недвижимия имот, а по делото не се твърди и не се установява жалбоподателят да притежава това качество. Обстоятелството, че е баща на регистрираното дете, не обосновава правен интерес от оспорването. Адресната регистрация не разрешава спорове между родителите относно упражняването на родителските права, местоживеенето или личните отношения с детето. Тези спорове се разглеждат по предвидения в Семейния кодекс ред. С оглед на изложеното, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Въз основа на гореизложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,