Определение № 278 от 05.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1013/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ срещу разпореждане №171 от 24.09.2021г. по гр.д. №20212000500214 по описа за 2021г. на Апелативен съд- Бургас за издаване на изпълнителен лист в полза на А. А. Ш. за присъдените му с постановеното по делото въззивно решение суми. Жалбоподателят моли да бъде отменено разпореждането като неправилно, тъй като е издадено след постановеното определение на ВКС, ІІ т.о. по ч.т.д. №1574/2021г. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Ответникът по жалбата А. А. Ш. не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №40 от 02.07.2021г., постановено по в.гр.д.№20212000500214 по описа за 2021г. на Апелативен съд- Бургас е потвърдено решение №99 от 19.11.2020г., постановено по гр.д. №29/2020г. по описа на Окръжен съд – Сливен в осъдителната част, неразделна част от която е постановеното по същото дело и по реда на чл.247 ГПК решение №260045/05.02.2021г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива- името на ищеца А. Ш. Ш. следва да се чете А. А. Ш.. С първоинстанционното решение в потвърдената осъдителна част са уважени исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ като ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ е осъдено да плати на М. А. Ш., М. А. Ш., А. А. Ш. и А. А. Ш. по 30 000 лева на всеки – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния баща А. А. Ш., настъпила на 12.12.2016г. в резултат от реализирано на 28.10.2016г. ПТП, ведно със законната лихва от 03.01.2017г. до окончателното плащане. По молби на ищците с разпореждане от 07.07.2021г. въззивният съд е разпоредил издаване на изпълнителни листа за присъдените суми. По молба на ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ от 28.07.2021г. е постановено разпореждане №171/24.09.2021г., с което въззивният съд допуска поправка на очевидна фактическа грешка в издадения на 09.07.2021г. изпълнителен лист в полза на А. А. Ш., като името на ищеца да се чете А. А. Ш. вместо А. Ш. Ш.. Предвид допусната поправка е обезсилен издаденият изпълнителен лист №12/09.07.2021г. и е разпоредено издаване на нов изпълнителен лист в полза на А. А. Ш.. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Въззивният съд е надлежно сезиран с молба по реда на чл.405, ал.1 ГПК, като в производството по издаване на изпълнителен лист е извършена проверка по чл.406, ал.1 ГПК. Правилно решаващият състав е констатирал, че актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна стана и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника и е разпоредил на 07.07.2021г. издаване на изпълнителни листа на ищците. Осъдителните решения на въззивния съд подлежат на незабавно принудително изпълнение съгласно разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК, а няма спор, че с процесното решение е потвърдено частично осъдителното решение на първоинстанционния съд. Правилно е и последващото разпореждане на въззивния съд за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в издадения в полза на А. А. Ш. изпълнителен лист от 09.07.2021г. Обезсилването на първоначалния изпълнителен лист от 09.07.2021г. и разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 24.09.2021г. с коректно посочено име на лицето, в чиято полза се издава, е последица от допуснатата поправка на очевидната фактическа грешка в името на ищеца, т.е. не е налице хипотеза на издаден изпълнителен лист след постановеното по реда на чл.282 ГПК спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение /определение №391 от 21.07.2021г., ч.т.д.№1574/21г. на ВКС, ІІ т.о./. Следва да се има предвид, че спирането на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение има за последица недопустимост на извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение