Определение № 96 от 25.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50292/2016 г.
ВКСI гражданско отделение25.04.2017 г.докладчик Йорданов
Диспозитив
На основание чл.248,ал.1 ГПК изменя постановеното на 03.02.2017 г. решение № 5 по гр.д. № 50292 /2016 г. по описа на ВКС, І г.о., в частта за разноските, с която е постановил, че осъжда Р. Х. К. да заплати на Гаранционен фонд сумата 1 600 (хиляда и шестстотин) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство и че осъжда Д. Г. К. да заплати на Гаранционен фонд сумата 1 600 (хиляда и шестстотин) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, както следва: Осъжда Р. Х. К. да заплати на Гаранционен фонд сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Осъжда Д. Г. К. да заплати на Гаранционен фонд сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Определението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
С молба от 10.02.2017 г. Р. Х. К. и Д. Г. К. искат от съда да измени решението си от 03.02.2017 г. по делото в частта за разноските, като намали сумите, които е осъдил всеки един от двамата да заплати на Гаранционен фонд - по 1 600 (хиляда и шестстотин) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство на по 100 - 200 лева.. Позовават се на изменението на разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК, извършено с бр. 8 от 24.01.2017 г. на ДВ и влязло в сила дни преди постановяване на касационното решение. Насрещната страна Гаранционен фонд не подала отговор на молбата. Молбата е допустима: подадена е в срока по чл.248,ал.1 ГПК от страни по делото, които имат право да искат изменение на решението в частта за разноските. По нейната основателност: Видно от мотивите към решението, настоящият състав е определил размера на разноските за частта от исковете над 100 000 лева до пълните предявени размери от по 180 000 лева, за които е оставил въззивното решение, с което исковете са отхвърлени за тези размери, в сила, съгласно чл.7,ал.2,т.5 НМРАВ. Към датата на постановяване (на обявяване) на решението – 03.02.2017 г. разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК в действащата и редакция, приета с ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г., в сила от 28.01.2017 г., гласи: В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно ал.1 на чл.25,от Наредба за заплащане на правната помощ, приета на основание чл.37 от Закона за правната помощ, възнаграждението за защита по дела с определен материален интерес е от 100 до 300 лева, а съгласно ал.2 на чл.25, когато материалният интерес е над 10 000 лева, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвиденото по ал.1. В случая материалният интерес е за 80 000 лева – за разликата над 100 000 лева до 180 000 лева, за която исковете на всеки един от ищците са отхвърлени и размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено на по 450 лева. Исканията на всеки един от двамата молители следва да бъдат уважени за разликите над този размер – над 450 лева до 1 600 лева. Воден от изложеното съдът
Цитирани разпоредби
5- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ
- чл. 25
- чл. 37