Решение № 17279 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2013 г.

Решение № 17279 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 408 от 15.07.2013 г., постановено по адм. д. № 356/13 г. Великотърновският административен съд, втори състав, е отменил ревизионен акт № 151202137/19.11.2012 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 129/18.03.2013 г. на Директора на дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, в частта, в която са определени данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и съответните лихви, и задължения за вноски към фондовете на ДОО и съответните лихви за периодите на 2005 г., както и здравни вноски и съответните лихви за периодите на 2005 г., като е отхвърлил жалбата на Маргарита Цветанова Христова в останалата й част и е осъдил последната да заплати на Д "ОДОП" - гр. В. Търново разноски по делото в размер на 221,05 лв. Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадената касационна жалба от Пепа Георгиева Цанева в качеството й на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Велико Търново в отменителната му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в посочената част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на Маргарита Цветанова Христова изцяло. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 1111,99 лв. Ответницата по касационната жалба Маргарита Цветанова Христова от гр. Червен бряг взема становище за неоснователност на жалбата на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново. Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Маргарита Цветанова Христова от гр. Червен бряг. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, като се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд - Велико Търново и да уважи жалбата изцяло. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. С решението си Великотърновският административен съд е отменил ревизионен акт № 151202137/19.11.2012 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 129/18.03.2013 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, в частта, в която са определени данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и съответните лихви, и задължения за вноски към фондовете на ДОО и съответните лихви за периодите на 2005 г., както и здравни вноски и съответните лихви за периодите на 2005 г., като е отхвърлил жалбата на Маргарита Цветанова Христова в останалата й част. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е описал и установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Посочени са и възраженията на задълженото лице срещу така издадения ревизионен акт, изразяващи се основно в това, че не е налице превишение на приходите над разходите, че е разполагал с други средства. От така направените възражения решаващият съд е приел за основателно възражението за изтекла погасителна давност за определените задължения за данък общ доход и осигурителни и здравни вноски за 2005 г. В тази насока са изложени мотиви, че уредената от чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) петгодишна погасителна давност е изтекла и не е била прекъсвана към датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизия - 30.12.2011 г., поради което към този момент задълженията за данъци и осигурителни вноски са били погасени по давност. Съдът е приел за неоснователно възражението на органа по приходите за възможността да бъдат установявани с ревизионен акт погасени по давност задължения, обосновано с разпоредбите на чл. 173 и чл. 170 от ДОПК, тъй като то почива на погрешно тълкуване на тези разпоредби. Мотивите на административния съд в тази насока са изложени на стр. 5 от решението - л. 57 от делото. За останалите данъчни периоди са изложени мотиви, че от представения като доказателство ревизионен акт № 151201618/14.09.2012 г. за извършена данъчна ревизия на Цветан Христов - съпруг на жалбоподателката, също проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, не се установява твърдението на жалбоподателката, че нейният влог е включен при определяне на данъчната основа и че се е стигнало до двойно облагане за едни и същи суми на двамата съпрузи. Предвид на фактите и обстоятелствата по делото решаващият съд е приел, че същите установяват наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК за периодите след 2005 г., като в мотивите е посочен начина на определяне на задълженията за данък общ доход и за осигурителни вноски за отделните години. Като краен резултат е прието, че ревизионния акт следва да бъде отменен в частта му относно установените задължения за 2005 г., а жалбата да бъде отхвърлена в останалата й част. По жалбата на Маргарита Цветанова Христова Жалбата е неоснователна. Решението на административния съд в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Маргарита Цветанова Христова се развиват оплаквания за неправилност на решението в посочената му част поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил подробно всички възражения на страната и всички относими към спора доказателства. Направените оплаквания са неоснователни. От данните по делото е видно, че след образуване на ревизионното производство срещу жалбоподателката към преписката се приобщени материалите, събрани в хода на ревизията срещу съпруга Цветан Върбанов Христов, приключила с ревизионен акт № 1103629/30.12.2011 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново и протокол № 1115105/23.12.2011 г. от извършена проверка на физическото лице Маргарита Цветанова Христова за съответствие между доходи и имущество. В хода на ревизията от органа по приходите са събирани служебно и други доказателства, свързани с притежаваните от лицето имущества и влогове, както и за получени доходи и извършени разходи, в това число са приобщени и данни от извършени проверки и ревизии на други физически лица. След съпоставката на събраните данни органът по приходите е приел, че е налице хипотеза по чл. 122, ал., т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Предвид на това на лицето е връчено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и ревизията е извършена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, като данъчната основа е определена на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс, при зачитане на относимите към лицето обстоятелства т. 1, 2, 3, 4, 8, 10, 14 и 16. На база на така определената данъчна основа са определени задълженията на лицето за данък общ доход и за задължителни осигуровки за ревизираните 2005, 2006 и 2007години. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че констатациите на ревизионния акт, които се ползват с доказателствената презупция по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, не са оборени от жалбоподателката. Този негов извод е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона, поради което се възприема и от настоящата съдебна инстанция. Наведените в касационната жалба доводи, в по-голямата си част поддържани и в жалбата пред първата инстанция, имат по-скоро житейски, отколкото правен характер. Размерът на установените данъчни задължения е определен на база на конкретно установени факти, поради което при условията на вече цитирания чл. 124, ал. 2 от ДОПК данъчно-задълженото лице е длъжно чрез допустими доказателствени средства да обори тези факти. Видно от данните от първоинстанционното дело, единственото доказателство, което е представено от жалбоподателката, е незаверено копие от решение на Административен съд - гр. Велико Търново № 255 от 17.05.2013 г., постановено по адм. д. № 71/2013 г., образувано по жалба на съпруга Цветан Върбанов Христов срещу издадения му ревизионен акт № 151201608/14.09.2012 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново. Казано по друг начин, начин жалбоподателката не е ангажирала пред съда никакви доказателства в подкрепа на направените от нея доводи за произход на реализирани приходи, за неправилно включване и на разходи, които вече са били предмет на облагане по ревизията на съпруга й и прочие. Обстоятелствата по какви причини касаторката не е могла да ангажира доказателства са неотносими към спора, като в тази насока следва да бъде посочено, че при проявена процесуална активност от нейна страна най-малкото е можело да се поиска назначаването на счетоводна експертиза, който да провери аргументите й относно нарушения при определяне на данъчната основа, така и да извърши проверка в счетоводствата на лицата, за които се твърди, че са изплатили рента за ползването на земеделска земя, собственост на жалбоподателката. Ревизионният акт е издаден в ревизия по чл. 122 от ДОПК и се ползва с доказателствената сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК., която презумпция не е оборена от жалбоподелката и правилно жалбата й е отхвърлена от първоинстанционния съд като неоснователна. Като правилно и законосъобразно в отхвърлителната му част, в това число и в осъдителната част за разноските, решението на Административен съд - Велико Търново следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По жалбата на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново Жалбата е неоснователна. Решението на Административен съд - гр. Велико Търново в отменителната му част е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че определените задължения за данък общ доход и за задължителни осигурителни и здравни вноски за 2005 г. действително са погасени по давност, което е пречка за тяхното събиране по принудителен ред, но това не означава, че тези задължения не могат да бъдат установявани с ревизионен акт, тъй като тези задължения от една страна могат да бъдат доброволно изпълнени, а от друг могат да бъдат прехванати с насрещни вземания на задълженото лице. Направените оплаквания са неоснователни. Освен изложеното от административния съд в тази насока следва да бъде посочена и нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, която въвежда процесуална пречка за образуване на производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По силата на чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), приложим към 2005 г., данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен /патентен/ данък в срок до 15 април на следващата година. В случая, пет годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започва да тече на 01.01.2006 г. и изтича на 31.12.2011 г. Заповедта за възлагане на ревизията е издадена на 30.12.2011 г., а е връчена на ревизираното лице на 09.01.2012 г. Преобладаваща съдебна практика приема, че давността /чл. 172, т. 1 във вр. чл. 109, ал. 1 от ДОПК/ се прекъсва от момента на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а не от момента на издаване на същата заповед, в който смисъл са и тълкуването на закона, дадено в т. 2 от Разяснение № 24 - 34 - 63 от 23.06.2012 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. Доводи, че давността е била прекъсната през 2011 г. не се и навеждат в жалбата, а и възприемането на подобна теза би влошило положение на задълженото лице. С оглед на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК не са били налице процесуални предпоставки за образуване на ревизия по отношение на задълженията за 2005 г., поради което правилно и обосновано административният съд е отменил ревизионния акт в тази му част. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Велико Търново в отменителната му част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д"ОДОП" - В. Търново и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Маргарита Цветанова Христова следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-В. Търново разноски по делото в размер на 361,85 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,