Решение № 6497 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 899/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Младост" при Столична община против решение № 42630/18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9664/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, в несъответствие с целта на закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло жалбата на „Арго Прима“ЕООД- гр. София като неоснователна с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, кметът на район "Младост" при Столична община, се представлява от юриск. Младенова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, „Агро Прима“ЕООД- гр.София, редовно призован, се представлява от адв. Обидимска, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалвания с нея съдебен акт по съображения, подробно изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил мълчаливия отказ на кмета на район "Младост при СО" да се произнесе по заявление- искане за заверка на молба – декларация за обстоятелствена проверка на основание чл.587, ал.2 от ГПК с рег. № РМЛ25-ТД26-1293/21.07.2025г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на същото решение. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че заявлението, с което е сезиран кметът на район "Младост при Столична община, е искане за извършване на административна услуга - попълване на молба- декларация за придобиване собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка.Непроизнасянето в срока по чл.57 по това заявление и неизвършването в този срок на исканата административна услуга съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.2 от АПК и подлежи на обжалване пред съд по реда и в срока по 149, ал.2 от АПК. Формираният мълчалив отказ да бъде заверена молбата -декларация е незаконосъобразен, доколкото кметът на район „Младост“ при СО дължи извършване на административната услуга, съответно – следва да впише в молбата-декларация дали описаният в нея недвижим имот има държавен или общински произход съобразно съдържащите се в общината данни и регистри. Изложеното в отговора на жалбата срещу мълчаливия отказ твърдение, че имотът съставлява частна държавна собственост, за придобиване по давност на който предвиденият в закона давностен срок не е изтекъл, не обуславят извод за законосъобразност на мълчаливия отказ. В случай, че е намирал, че са налице релевантни за положението на имота обстоятелства - в т.ч. засягане на държавна собственост и/ или колизия на права между заявител и/ или държава /община, административният орган е следвало да отрази тези обстоятелства при заверката на молбата – декларация, а не да откаже мълчаливо заверяването й. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Както обосновано е приел първоинстанционният съд, административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга - заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Удостоверяването на правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответния нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кметът, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, определящи кои имоти съставляват държавна или общинска собственост, какъв вид собственост по тези закони са – публична или частна, съответно –могат ли да се придобиват по давност от частни ФЛ и ЮЛ и, ако могат, дали в конкретния случай предвидени в закона давностен срок за това е изтекъл. По отношение заверката на молбата-декларация законодателят е предоставил на кмета на района или общината само удостоверителни функции, които той в условията на обвързана компетентност е длъжен да упражни, доколкото, ако откаже заверката, неоснователно ще препятства защитата на правата на молителя. Кметът на района или общината не може да откаже да удостовери исканите обстоятелства, а още по-малко – да откаже със съображения, че имотът е държавна или общинска собственост. Административният орган е в правото си да отрази всички правно значими според него обстоятелства – в т.ч. че имотът е частна държавна собственост, както и да отбележи всички други обстоятелства, които счита ,че са от значение за статута му, но няма правомощието да откаже извършването на административната услуга. Отказът на органа да завери молбата – декларация противоречи на основни принципи в административния процес, визирани в разпоредбите на чл.4, ал.1, чл.4, ал.3 и чл.6, ал.1 от АПК. С отказа да извърши поисканата от жалбоподателя административна услуга – заверка на молба –декларация за обстоятелствена проверка, административният орган, на когото единствено е вменено задължението за извършването й, превратно е упражнил правомощията си, с което е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от него собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора в полза на ответника в касационното производство следва да бъдат заплатени платените от него разноски за адвокат в касационното производство в размер на 250 /двеста и петдесет/ евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Трето отделение,