Определение № 546 от 23.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 389/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от „ПАЛФИНГЕР ПРОДУКЦИОНСТЕХНИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] с искане за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 29 от 11.02.2026 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в.т.д. № 151 по описа на съда за 2025 г. в частта му, с която след частична отмяна на решение № 33 от 14.03.2025 г., постановено по т.д. № 5/2024 г. на Окръжен съд Плевен, молителят е осъден да заплати на „ГРАДСКИ ПРОЕКТИ“ ООД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Слатина“, [улица], сумата 28800 лв. /14725,21 евро/, представляваща наемна цена с ДДС за периода м. октомври 2021 г. – м. януари 2022 г. по договор за наем от 28.09.2018 г., трансформиран след 01.10.2021 г. като безсрочен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 12.10.2023 г. до окончателното изплащане. Към молбата е приложен платежен документ, от който се установява, че по сметка на Върховен касационен съд от страна на молителя е преведена сумата 14725,21 евро, съответстваща на тази по осъдителния диспозитив на въззивното решение, спиране изпълнението на което се иска. Постъпването и наличието към 23.02.2026 г., на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС, е удостоверено от счетоводството на съда, за което по делото е представена служебна справка от 19.02.2026 г. Представени са касационна жалба срещу решението, спиране изпълнението на което се иска, депозирана в законоустановения преклузивен срок, с приложено към същата изложение на основания за допускане на касационно обжалване, както и доказателства за внесена държавна такса за образуване на производство по чл. 288 от ГПК. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и представените от молителя доказателства, намира искането за основателно. Осъществени са всички визирани в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, а именно – същото е осъдително и подлежи на касационно обжалване, срещу него е подадена в срок касационна жалба, представено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, внесени са държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдената с решението сума. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение