Определение № 6632 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5402/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. И. Р. от град Русе, срещу протоколно Определение № 1153 от 21.04.2026 г., по адм. дело № 246/2026 г. на Административен съд - Русе, с което е спряно производството по делото поради образувано АНД №164/2026 г. на Районен съд (РС) – Разград. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Излага подробни доводи, в които сочи, че неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 154а, ал.1, т. 4 от АПК, т. к. не са налице основанията за спиране. Сочи, че в случая съдът не е съобразил, че спирането на адм. дело № 246/2026 г., съчетано с физическо отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) представлява предварително наказание, без влязло в сила решение. Счита, че спирането на производството при вече отнета книжка блокира достъпа му до правосъдие и нарушава баланса между обществения интерес и личните му права. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Русе, не изразява становище по подадената жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови обжалваното определение и да спре производството, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.154а, ал. 1, т. 4 АПК за спиране на съдебното производство поради следните съображения: Предпоставка за изземване на СУМПС на водач в хипотезата на чл.171, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е отнемането на всички контролни точки и неизпълнение от негова страна на задължението доброволно да върне СУМПС на компетентните органи. Тъй като наказателните постановления съставляват правораздавателни санкционни актове, за разлика от административните актове, те не подлежат на предварително изпълнение, а се изпълняват едва след влизането им в сила по предвидения в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ред. Видно от писмото на РС-Разград и приложеното към него разпореждане Наказателно постановление (НП) № 25-0296-000068 от 13.06.2026 г. на началника на Районно управление (РУ) Лозница към ОДМВР – Разград, понастоящем не е влязло в сила, тъй като компетентният районен съд по място на извършване на нарушението – РС - Разград изрично е приел жалбата срещу това НП за допустима и е насрочил делото в открито съдебно заседание по образуваното АНД№ 164/2026 г. Изходът на това дело се явява преюдициален за спора по адм. дело №246/2026 г. на Административен съд – Русе, тъй като ако районният съд отмени НП, то ще липсва основание за отнемане на контролните точки, което би обусловило извод за незаконосъобразност на заповедта и обратно, ако съдът отхвърли жалбата, това обстоятелство ще е предпоставка да се приеме жалбата за неоснователна. С тези мотиви Административен съд – Русе е спрял съдебното производство. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. Противно на изложеното от АС – Плевен, в настоящия случай не е налице е основанието, визирано в чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК за спиране на производството по делото. Производството пред Административен съд – Русе е образувано по жалба на Р. И. Р. срещу Заповед № 26-1085-000023/02.02.2026 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 ЗДвП, за това че с шест цитирани в заповедта влезли в сила НП за нарушения на ЗДвП, сред които и НП№25-0296-000068 от 13.06.2026 г., издадено от началника на Районно управление - Лозница към ОДМВР – Разград, на водача са отнети всички контролни точки. С цитираните в заповедта НП на Р. са отнети общо 52 контролни точки. Представени са доказателства, че е обжалвано НП № 25-0296-000068 от 13.06.2026 г., с което на водача са отнети 10 контролни точки. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г. Наредбата) максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предпоставка за законосъобразността на ПАМ по 171, т. 4 ЗДвП е наличието на влезли в сила НП, с които на лицето са отнети всички контролни точки. Наказателните постановления следва да са влезли в сила към момента на издаване на заповедта. В случая по делото са представени доказателства, че едно от посочените в заповедта НП, с което са отнети 10 контролни точки, е обжалвано, като жалбата срещу него е приета за допустима. От значение за преценка законосъобразността на заповедта, предмет на оспорване пред административния съд, би бил факта, че НП№25-0296-000068 от 13.06.2026 г. е обжалвано, т.е., че не е било влязло в сила към момента на издаването му, в случай, че и някое от другите наказателни постановления, посочени в заповедта, с които се отнемат контролни точки на водача, не е било влязло в сила към същия момент. Предвид горното настоящата инстанция намира, че изходът от административнонаказателното производство по обжалване на НП№25-0296-000068 от 13.06.2026 г. (дали ще бъде отменено или не) е без значение за спора пред административния съд. От изложеното следва, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК за спиране на производството по адм. дело №246/2026 г. Като е достигнал до различни правни изводи, АС – Русе е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд – за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение