Определение № 11040 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9965/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на П. Ж. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], срещу Определение № 16344 от 09.09.2024г., постановено по адм.д. № 5855/2024 по описа на Административен съд – София град. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С Определение № 16344 от 09.09.2024г., постановено по адм.д. № 5855/2024 по описа на Административен съд – София град съдът е отхвърлил искането на П. Ж. П. за отвод на съдията- докладчик по делото, върнал е исковата молба, предявена от П. Ж. П. срещу Министерство на икономиката, Община – Маджарово, кмет и зам.кмет на община – Маджарово, АГКК, СГКК- Хасково, и съдия в Административен съд – Хасково, с която моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за претърпени вреди от направени разходи за издирване и набавяне с актове за държавна собственост, която дейност му била възложена от министъра на икономиката и е прекратил производството по делото. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че въпреки двукратно дадените на ищеца / съответно с разпореждане № 8930/17.06.2024г. и с Определение № 13420/31.07.2024г. по делото/ подробни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, тези нередовности не са отстранени в определения от съда срок. Ищецът не е посочил от кой точно отменен като незаконосъобразен административен акт, уточнен с номер и дата, или от кое точно незаконосъобразно фактическо действие или бездействие, извършено от длъжностни лица на кой от ответниците претендира вредите; не е уточнил в какво се изразяват тези вреди, какви са по вид и в какъв период са търпени; не е посочил надлежни ответници – юридически лица по см. на чл.205 от АПК, представлявани от органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите, не е уточнил размер на претендираното обезщетение, доколкото в исковата молба се сочат различни суми. Определение № 13420/31.07.2024г. е съобщено на П. Ж. П. на 05.08.2024г. и в него се съдържа предупреждение, че при неотстраняване нередовностите на исковата молба в посочения от съда 7-дневен срок, същата ще бъде върната на подателя й, а производството по делото ще бъде прекратено. Съдът е приел, че депозираният от ищеца на 09.08.2024г. документ съставлява само молба за насрочване на делото в открито заседание и за отвод на съдията-докладчик, но не съдържа изявления, съставляващи изпълнение на дадените указания за отстраняване нередовности на исковата молба, поради което и на основание чл.129, ал.3 от АПК вр. чл.144 от АПК е върнал исковата молба на подателя й и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. В частта за направения с него отказ за отвод на съдията - докладчик определението не подлежи на съдебен контрол. Правилен е решаващия извод на АССГ, че с молбата от 09.08.2024г. П. Ж. П. не е отстранил в срок констатираните от съда нередовности на исковата молба. Постъпилият на 09.08.2024г. по делото документ съставлява копие на самото определение за повторното оставяне на исковата молба без движение с изписан върху него ръкописен текст от ищеца и титул „ Искова молба – уточнение“, но в него не се съдържат никакви изявление в изпълнение на дадените с определението указания за уточняване на исковата молба. Обосновано административният съд е приел, че не са отстранени посочените от съда на ищеца нередовности на исковата молба в дадения му срок, поради което исковата молба ,ведно с приложенията, следва да бъде върната на подателя й, а производството по делото – прекратено. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. първо от АПК вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение