Определение № 5066 от 15.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4681/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Дая тур" ЕООД, представлявано от неговия управител К. М., срещу определение № 4087 от 07.02.2025 г., постановено по адм. дело № 5739/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е върната частната му жалба с вх. № 30682/14.11.2024 г. срещу определение № 18776 от 03.10.2024 г. по същото дело. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му и връщане на делото със задължителни указания за администриране на частната жалба. Ответникът - "Софи център" ООД, чрез пълномощника си адв. Топалов, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Ответникът - главният архитект на Столична община в срока по чл. 232 АПК не подава възражение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане от 27.11.2024 г. частната жалба на "Дая тур" ЕООД с вх. № 30682/14.11.2024 г., подадена срещу определение № 18776 от 03.10.2024 г. по адм. дело № 5739/2023 г., е оставена без движение като нередовна. На жалбоподателя са дадени указания в 7-дневен срок от съобщението да представи доказателства за внасянето на държавна такса в размер на 150 лева и частната жалба да бъде приподписана от адвокат с представяне на пълномощно за приподписването й, с изрично посочване, че при неизпълнение на указанията в предвидения срок, същата ще бъде върната. Съобщението за разпореждането е редовно връчено лично на управителя на дружеството на 09.12.2024 г. Поради неотстраняване на констатираните нередовности с обжалваното в настоящото производство определение административният съд връща подадената срещу определение № 18776 от 03.10.2024 г. по адм. дело № 5739/2023 г. частна жалба. Определението е правилно. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Тази разпоредба е приложима и по отношение на частните жалби на основание чл. 236 във вр. с чл. 231 АПК. В случая от доказателствата по делото се установява, че в дадения срок, който изтича на 16.12.2024 г., а и до постановяване на обжалваното определение на 07.02.2025 г. констатираните нередовности не са отстранени, поради което са налице предпоставките на чл. 213а, ал. 1, изр. последно АПК за връщане на подадената частна жалба с вх. № 30682/14.11.2024 г. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че с оглед едновременното подаване в един пощенски плик на три частни жалби срещу различни съдебни актове, постановени по делото и в резултат на случайното действие от страна на деловодителя в поредността при входирането им, съдът е следвало да му даде указание да посочи по коя от тях са изпълнени дадените указания. Действително по делото постъпва молба от страната, подадена по пощата на 16.12.2024 г., към която са приложени преводно нареждане за внасяне по сметка на Върховния административен съд на държавна такса в размер на 150 лева и доказателство, че управителят на дружеството притежава юридическа правоспособност. В молбата не се съдържа информация по коя от трите частни жалби, заведени в деловодството с вх. №№ 30680, 30682 и 30685 се изпълняват дадените указания, нито в платежния документ е посочено това. Съдът няма задължение да дава допълнителни указания на страната за уточняване на волята й, след като съобщенията за оставянето им без движение са надлежно съобщени и на дружеството е известно, че следва да внесе държавна такса и по трите, подадени от него частни жалби. Самият частен жалбоподател не оспорва, че е внесена само една такава, като не навежда твърдения, че с подадената молба са отстранени нередовностите не по частната жалба, входирана по-рано с вх. № 30680, а именно по тази с вх. № 30682 (предмет на обжалваното в настоящото производство определение), за да се приеме, че дадените указания са изпълнени в срок. Невнасянето на дължимата държавна такса е достатъчно основание за връщането й съгласно чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 235а АПК, поради което доводите за изпълнение на второто указание във връзка с предходни частни жалби, също са неоснователни. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение