Определение № 1964 от 01.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 84/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С Определение № 1370/18.05.2026 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 250/20.10.2025 г. по в.т.д. № 351/2025 г. на АС-Варна, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 220/02.01.2025 г. по т.д. № 541/2024 г. на ОС-Варна са отхвърлени осъдителните искове на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ срещу „ГАЛАКТИК ТУР“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за неплатена наемна цена и неустойка за забава, дължими по договор за наем от 2014 г., а жалбата срещу решението, постановено по идентични по вид претенции, но произтичащи от договор за наем от 2019 г., е оставена без разглеждане. На ответника по касационната жалба „ГАЛАКТИК ТУР“ ЕООД са присъдени разноски за адвокат в размер от 3 239,55 евро. В срок касаторът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ е поискал изменение на определението в частта на разноските чрез тяхното намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради липса на фактическа и правна сложност на делото и приключване на производството в селективната му фаза (а за част от жалбата – с оставянето й без разглеждане). Като относими молителят сочи също размерите на възнагражденията, определени в НВАР, и практиката на СЕС по приложението й. Ответникът по молбата „ГАЛАКТИК ТУР“ ЕООД я оспорва. Поддържа, че платеното възнаграждение е съответно на обема на доказателствения материал, броя и сложността на повдигнатите правни въпроси и основания за допускане до касационно обжалване, на необходимостта от проучване на специфична материя и съдебна практика и на ориентировъчните размери, посочени в НВАР. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира молбата за основателна. С оглед изхода от делото разноски за адвокат се дължат на ответника по касационната жалба. Той е доказал договарянето им (с издадената от адвоката фактура) и заплащането им (с документ за банков превод). Възражението за тяхната прекомерност е направено своевременно (с молбата по чл. 248 ГПК, съставляваща първо действие на касатора, в което може да изрази становище по направеното с отговора на касационната жалба искане по чл. 78, ал. 3 ГПК). Преценката за справедливия размер, до който следва да се ограничи отговорността за сторените от другата страна разноски за адвокат, трябва да почива на действащата към момента на сключване на адвокатския договор (или договаряне на възнаграждението по него) нормативна уредба (29.12.2025 г.). В случая тя не ограничава съда с минимални размери (по развитите в решение на СЕС по дело № С-438/22 съображения), а като законов критерий въвежда фактическата и правната сложност на делото (чл. 78, ал. 5 ГПК, ред. ДВ 55/2025). Съдебната практика обаче еднозначно приема, че релевантни са и други фактори като цената на иска, видът и характерът на осъществяваната защита и спецификата на делото и съответния негова етап. Настоящото касационно производство е приключило без разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание, но това обстоятелство не може да е самостоятелно основание за намаляване на дължимите от касатора разноски за адвокат – тъй като селективната фаза има своя специфика, свързана с обосноваване или оборване на общи и допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване. Същевременно обаче, поставените от касатора правни въпроси са свързани с приложението на разпоредби, чието тълкуване е предмет на утвърдена съдебна практика, и защитата срещу тях не налага по-задълбочено от обичайното за този вид дела „проучване“ на правото (на каквото се позовава ответникът). Спорът е и без фактологична трудност. Материалният интерес от касационното обжалване (определим на база размера на вземанията, за които е постановено обжалваното решение, а не на база размера на исковете, по които касационната жалба е допустима – защото ответникът се защитава и по недопустимата жалба) е 47 284,06 евро. Вече присъдените на ответника разноски за адвокат за предходните инстанции (след приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК) са в размер от 4 090,33 евро, т.е. около 8,5 % от интереса, като за въззивното производство е присъдена сумата от 1 533,87 евро и същата не е оспорена по реда на чл. 248 ГПК. Съобразявайки обичайната фактическа и правна сложност на спора, материалния интерес и размера на възнаграждението за защита във въззивната инстанция (сравнима с настоящата от гледна точка на ограничения предмет на разглеждане и допустими процесуални действия), съдът намира, че е прекомерно в тежест на касатора да се възложат разноски за адвокат в касационното производство в заплатения от ответника размер от 3 239,55 евро и че същите следва да бъдат намалени до сумата от 1 850 евро с ДДС. С тези мотиви съставът на Първо търговско отделение на Търговската колегия на ВКС