Определение № 50333 от 17.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1676/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. С. В. - трето лице помагач на ответника ЗК“Лев Инс“АД срещу решение № 57 от 25.02.2022г. по в.т.д.№ 616/2021г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 887/2020г. на ОС Варна за уважаване на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за разликата над сумата 60 000лв. до 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на малолетната ищца П. Б. Л., родена 2011г., настъпила на 08.01.2016г. в резултат на пътно произшествие от 31.07.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 02.07.2020г. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението на апелативния съд, с което са потвърдени изводите на ОС Варна за уважаване на иска за разликата над 60 000лв. до 150 000лв., които са били предмет на предприетото от ответника ЗК“Лев Инс“АД въззивно обжалване. Касаторът се позовава на основанията по чл.281,т.3 ГПК и иска отмяна на решението в обжалваната част като обезщетението бъде намалено на сумата 60 000лв. Излага подробни съображения за неправилно приложение на разпоредбата начл.52 ЗЗД при присъждането на обезщетение за вредите от смъртта на Б. Л.. Счита, че по делото не е установено детето да търпи неимуществени страдания в приетия от съдилищата размер, тъй като родителите му са се развели към момент, към който то е било на година и половина, а преди това са били във фактическа раздяла. Детето е живяло с майка си, а към датата на пътното произшествие е било на четири години. Акцентира се на обстоятелството, че съдебно психологическата експертиза установява, че до три годишна възраст децата нямат осъзнати спомени, а П. има смътни и привнесени възприятия за баща си, трудно различава смъртта на родителя си и изоставянето. Касаторът счита, че уважаването на иска в пълния предявен размер от 150 000лв. не съответства на доказани по делото твърдени факти и обстоятелства, обезщетението на отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, не е съобразено с практиката на съдебния район на Апелативен съд Варна, формирана през последните три години и с практиката на ВКС. Независимо че в касационната жалба са изложени и подробни доводи за неправилно произнасяне от въззивната инстанция по въведения в предмета на спора въпрос относно съпричиняване на настъпването на пътното произшествие от водача Б. Л. (решаващият състав е отрекъл основателността на това възражение) в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД не е поставен. Посочени са въпросите: 1/ Задължен ли е съдът при постановяване на решението да извърши преценка на всички относими доказателства и доводи на страните, чието поставяне е аргументирано с анализа и изводите на въззивната инстанция по отношение на свидетелските показания за установяване на действителните отношения между ищцата и баща й. Обжалващият счита, че свидетелските показания не установяват как между детето и Б. Л. е съществувала съхранена емоционална връзка, след като бащата не е живял с П., а отделните прояви на бащино отношение не могат да бъдат характеризирани по начина, възприет от въззивния съд. Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предложение последно ГПК с позоваване на решения по чл.290 ГПК. 2 /Допустимо ли е присъждане на завишено обезщетение за неимуществени вреди; 3/Задължен ли е въззивният съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства, имащи значение за прилагането на законовия критерий по чл.52 ЗЗД и да обсъди всички конкретни факти, доводи и възражения и да посочи кои обуславящи спорно право факти счита за установени и кои счита за недоказани. 4/Следва ли в мотивите на решението съдът конкретно да посочи обстоятелствата, които е съобразил, както и доказателствата за тях и да обоснове значението им за размера на неимуществените вреди; наличието на роднинска връзка освобождава ли съда от задължението да събере доказателства за действителните отношения между родител и дете 5/Абстрактно ли е понятието справедливост по чл.52 ЗЗД или е всякога обусловено от конкретните обективно съществуващи обстоятелства. По всичките въпроси е въведена същата допълнителна предпоставка с цитиране на решения на касационната инстанция. В писмен отговор подпомаганата страна-ответникът ЗК“Лев Инс“АД се придържа към депозираната касационна жалба на третото лице-помагач и счита, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Изразява становище, че релевантните въпроси са по приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД. Счита, че движението на водача ва л.а. „Тойота“ Л. със скорост 63км./ч. към момента на удара доказва липса от негова страна на адекватна реакция, което вероятно се дълги на неговата неправоспособност. Счита, че Л. е следвало да спре превозното средство и тогава ударът щеше да се осъществи при съприкосновение с насрещно движещия със скорост от 35.8км./ч. товарен автомобил и тогава резултатът би бил различен. Позовава се и на непоставен от този водач предпазен колан. Писмен отговор от ищцата не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Както се посочи, въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответното застрахователно дружество, което е обжалвало решението в частта за присъждане на обезщетение за разликата над 60 000лв. до уважения в предявения размер иск за 150 000лв., основавайки се на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД. Въззивната инстанция е констатирала, че противоправното поведение на застрахования при ответното застрахователно дружество водач на товарен автомобил „Волво“ В. В. е установено с влязла в сила присъда, с която делинквентът е осъден за причинена по непредпазливост вследствие на нарушаване на правилата по чл.16,ал.1,т.1 и чл.23,ал.1 ЗДвП смърт на Б. Л. и по-голямото му дете. Констатирала е, че с влизане в сила на решението за уважаване на иска на малолетната ищца П. е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на отговорността на застрахователя за застрахователно плащане на това увредено лице. По въведения в пределите на въззивното произнасяне въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД съставът на апелативния съд е обсъдил показанията на бабата на ищцата по майчина линия - св.Д. и свидетелката без родствена връзка К.. Изрично е посочил, че цени техните обяснения само в частта, в която се базират на преки и непосредствени впечатления, а показанията на първата свидетелка - с оглед нейна евентуална заинтересованост. Акцентирано е, че посочената от защитата на ответната страна свидетелка П. К. заявява, че няма наблюдения и лични впечатления за обстоятелствата, за установяване на които е призована. Въззивната инстанция е приела за установено при съвкупна преценка на събраните гласни доказателства, че въпреки ранната раздяла на родителите, между ищцата и нейния баща приживе е съществувала съхранена емоционална свързаност, с нормално присъщите на биологичната връзка и на възрастта на детето характер и интензитет. След развода бащата продължил да живее в [населено място], посещавал дъщеря си често, при всеки възможен случай, вземал я при себе си поне два пъти в месеца. След научаването за инцидента у детето настъпила видима за околните промяна - от живо, весело и щуро дете, станало по-затворено и необщително, сънувало кошмари, свързани с баща си, разказвало на близки си сънищата и разговорите с него. Въз основа на сведенията от съдебно-психологическата експертиза е прието за установено, че злополуката се е отразила върху психо- емоционалното състояние на детето и отношенията му в общността от връстници, като сега - след пет години от смъртта на родителя, то може вече да осмисли понятието „смърт", и към момента изпитва липса от опората на бащата. Детето е потискало негативни емоции и е отреагирало чрез сънища, отключили се фобии, опити за адаптивно, но не и ефективно поведение пред връстниците си, за да я приемат в групата, която й дава сигурност. Потиснатите спомени и преживявания от инцидента у детето не са отработени ефективно и създават усещане за опасност; то е вътрешно напрегнато с усещане за безпокойство и притеснения от хора, като остава само в своите преживявания и спомени за катастрофата и щади близките си. В резултат на загубата на баща си детето е отключило фобийни страхове, като в невербалното поведение се долавят преживявания и реакции, които кореспондират с преживяване на тъга и травматични моменти. Съставът на апелативния съд е обсъдил принципните постановки на дадените указания с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт и общите критерии възприети и в създадената практика на ВКС. Споделено е разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди; че при прилагане на критерия за житейска справедливост съдът следва да прецени съобразно всички установени по делото релевантни факти и обстоятелства по какъв начин смъртта на близък се отразява върху живота на ищеца в личен, психологически, социален и емоционален план, а това неминуемо установява релевантност на естественото и предвидимо развитие на отношенията в годините доколкото семейната среда има най- съществено влияние върху качеството на живот на всеки човек в личен, психологически и емоционален план; че обективният критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно - следствена връзка между смъртта на пострадалото лице и конкретните неблагоприятни последици, настъпили в правната сфера на засегнатите негови близки. Обсъдено е, че в от гледна точка на въведения в чл. 51, ал. 1 ЗЗД обективен критерий, връзката между противоправно причинената смърт и търпените от дете неблагоприятни последици е пряка и непосредствена, тъй като непозволеното отнемане на живота на родителя препятства възможността детето да получи полагащите му се по закон и справедливост родителска любов, закрила и подкрепа. Отнесени към конкретния казус така очертаните принципни разрешения са дали основание за преценка на решаващия състав, че несъмнено поради ниската възраст на ищцата - 4 г. към момента на смъртта на баща й, реакцията й и непосредствените последици от загубата се различават по характер и интензитет от тези при по- голямо дете или при възрастен човек. Счетено е, че това не е основание да се приеме, че само поради тази специфика детето търпи по- малко вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, тъй като на обезщетяване не подлежат само вредите, чието проявление настъпва едновременното с осъществяването на увреждащото действие или бездействие, респ. с настъпването на смъртта на пострадалия или в близък период след нея, а всички преки и непосредствени вреди, за които е налице причинна връзка с деликта. Обосновано е, че в случаите, когато детето е загубило родителя си в подобна на малолетната ищца възраст, проявлението на по- съществената част от подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди е последващо спрямо настъпването на смъртта; че непозволеното отнемане на живота на родител препятства възможността детето да получи полагащите му се по закон и справедливост родителска любов, закрила и подкрепа през целия си живот. Изведено е, че при безвъзвратната загуба ищцата е лишена въобще от възможността за напред и завинаги да надгражда съобразно възрастта си емоционалните и духовните връзки с единия от двамата си родители. Счетено е, че обезщетение в размер на 150 000 лв., съответства в пълнота на вида, характера и интензитета на преките и непосредствени вреди от процесния деликт, които са настъпили и ще настъпят в бъдеще, предвид влиянието на загубата на родител върху качеството на живот на ищцата завинаги, независимо от възрастта й, в личен, психологически и емоционален план; че обезщетение в такъв размер е адекватно на общественото възприемане за справедливост на дадения етап от обществено - икономическото развитието на обществото, чиято проявна форма са нарастващите лимити на застрахователни покрития и на обичайната съдебна практика. Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице. Поставеният първи въпрос не отговаря на подробните правни аргументи на въззивната инстанция при преценката на събраните гласни доказателства. Касационно оплакване за неправилност е заложената във въпроса теза, че въззивният състав не е изпълнил задължението си да прецени относимите по спора доказателства и е игнорирал доводите на страните, както и непълно е обсъдил доказателствата по делото. Възпроизведените мотиви на апелативния съд не дават основание за преценка, че гласните доказателства не са анализирани и не са посочени аргументите, с които са приети за установени посредством тях фактите и обстоятелствата за житейските отношения между бащата и малолетната ищца. При несъгласието си с възприетата за установена по спора фактическа обстановка и при излагане на своята теза какви са били действителните отношения между претендиращата обезщетение и нейния родител касаторът не държи сметка за отправния критерий, въз основа на който въззивната инстанция е кредитирала свидетелските показания - дали те са предубедени и заинтересовани и дали свидетелството се отнася за обстоятелства, които са пряко възприети - дали се базират на лични наблюдения и впечатления. По тези съображения не са кредитирани и показанията на свидетелката К., въз основа на чиито твърдения касаторът счита за установено, че цялото свободно време починалият е прекарвал с по-голямата си дъщеря и е имал единствено отделни прояви на бащино отношение към ищцата. Поради некоректността на поставения първи въпрос към мотивите, изложени към обжалваното решение, безпредметно е обсъждането на въведената към него от касатора допълнителна предпоставка. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по въпросите, основани на приложението на критерия, въведен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Първият от тази група въпроси е предпоставен от твърдение на касатора, че е присъдено завишено обезщетение за неимуществени вреди. Това касационно по своето съдържание оплакване е в разрез със съображенията на въззивната инстанция, която обстойно е аргументирала становището си, че сумата от 150 000лв. е адекватният паричен еквивалент за причинената на детето загуба на родител. Касационно оплакване е и заложеното във въпросите, че решаващият съд само формално се е позовал на значимите критерии за определяне на обезщетението за неимуществените вреди, но не е посочил значението им за вида и обхвата на понесените вреди и неправилно е преценил същите. Същевременно извод за такава неточна преценка не може да бъде изведен от съображенията на въззивната инстанция, която е обосновала по какви общи критерии прилага принципа за справедливост и кои са специфичните за конкретния случай релевантни обстоятелства, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съставът на апелативния съд е изложил собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение, неговата преценка не е абстрактна, каквото касационно оплакване е заложено в тази група въпроси, а се базира на множество приети за установени обстоятелства. Изложените мотиви не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД. Както се посочи, правен въпрос, релевантен към правните изводи на въззивната инстанция (извън доводите в касационната жалба, които не са източник на основанието за осъществяване на факултативния касационен контрол), с което е отречен принос на загиналия и основанията за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД не е поставен. В тази хипотеза касационната инстанция не дължи произнасяне. Разноски за производството не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.