Определение № 351 от 17.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2760/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „МЕДИКЪЛ БРИДЖ” ООД, М. А., В. А. и „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ИНОВАМЕД” ООД срещу определение № 2799/08.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 2780/2022 г. по описа на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено определение на СГС № 5924/22.06.2022 г. по ч. гр. д. № 34773/2020 г. за оставяне без разглеждане на частна жалба вх. № 23031959, и в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 43170/07.07.2022 г., подадена от касаторите. Жалбоподателите правят оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като с него са нарушени съществени процесуални правила, както и материалния закон. Заповедта за незабавно изпълнение, издадена срещу тях в полза на „УниКредит Булбанк” АД, е за принудително изпълнение на задължения, които произтичат от неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, уговорени в договор за кредит. Молят обжалваното определение да бъде отменено и да бъде обезсилена издадената по чл. 417 ГПК заповед. Ответникът по частната жалба „УниКредит Булбанк” АД я оспорва като недопустима, тъй като е депозирана срещу необжалваем акт. Позовава се на т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Заявява становище, че в случая не намира приложение ЗЗП, тъй като двама от жалбоподателите нямат качеството физическо лице. Отделно, нито един от жалбоподателите не е представил надлежно обезпечение, поради което не може да бъде постигнато целеното от тях спиране на изпълнението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е отменено определение № 5924/2022 г. по ч. гр. д. № 8748/2021 г. на СГС в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на М. А. срещу разпореждане за незабавно изпълнение; потвърдено е същото определение в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 23031959, подадена от настоящите жалбоподатели срещу определение № 20084288/01.04.2021 г. по ч. гр. д. № 34773/2020 г. на СРС в частта, с която е отхвърлено искането им за обезсилване на издадената срещу тях заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК; оставена е без разглеждане тяхна частна жалба срещу определение на СГС № 5924/22.06.2022 г. по ч. гр. д. № 8748/2021 г. в частта му, с която е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение от 20.09.2020 г. по ч. гр. д. № 3477/2020 и в частта, с която е потвърдено определение № 20084288/01.04.2021 г. на СРС за отхвърляне исканията на длъжниците да бъде спряно изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 ГПК. Определението на Апелативен съд София в частта, с която е оставена без разглеждане жалба на длъжниците срещу определение на СГС, потвърждаващо определение на СРС за отхвърляне на исканията им да бъде спряно производството по чл. 420, ал. 2 ГПК и отменено разпореждането за незабавно изпълнение, е законосъобразно. Мотивите на въззивния съд следва да бъдат изцяло споделени, тъй като те са в съответствие с приетото в т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, са окончателни. Заповедното производство е двуинстанционно и приключва с произнасяне на въззивния съд с акт по същество. Настоящата хипотеза е именно такава. Заповедният съд е постановил разпореждане, с което е допуснал незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 34773/2020 г., и с определение № 20084288/01.04.2021 г. по същото дело се е произнесъл по искането на длъжниците с правно основание чл. 420, ал. 2 ГПК. Тези два негови акта са потвърдени с определение на СГС № 5924/22.06.2022 г. по ч. гр. д. № 8748/2021 г., което представлява окончателен съдебен акт в тази негова част. Относно обжалваното определение на Апелативен съд София № 2799/08.11.2022 г. по в. ч. д. № 2780/2022 г. в частта, с която е потвърдено определение на СГС по в. ч. гр. д. № 8748/2021 г., оставящо без разглеждане жалба на длъжниците срещу отказ на заповедния съд да обезсили издадената от него заповед за изпълнение и изпълнителен лист, настоящата инстанция констатира, че то като необжалваемо е влязло в сила и представлява стабилен съдебен акт. Приложение и тук следва да намери, даденото с т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, тъй като възможността за осъществяване на съдебен контрол върху определението на СГС е изчерпана с произнасяне на въззивната инстанция. Касационната инстанция не дължи проверка на актове, постановени в рамките на заповедно производство. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС