Определение № 10149 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5056/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба от Община Никопол, представлявана от кмета Е. Ц., чрез представител по пълномощие – адв. И. Гемков от Софийска адвокатска колегия, за изменение на Решение № 9346/06.08.2024 год. по адм. дело № 5056/2024 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските. Заявено е твърдение, че съдът неправилно е приел, че претендираното от страна на Община Никопол адвокатско възнаграждение в размер на 60 000 лв. с ДДС не следва да се присъжда, като недоказано по основание и размер, доколкото този извод не отговаря на правната и фактическа действителност. Сочи се, че цитираните в решението документи – Договор за правна услуга (ДПУ) от 20.03.2024 год. между Община Никопол и Еднолично адвокатско дружество „Гемков“ за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лв. с ДДС и Анекс № 1 от 10.06.2024 г. към него за уговорено допълнително възнаграждение в размер на 30 000 лв. с ДДС не са представени поради пропуск от страна на процесуалния представител адв. Гемков, а не поради тяхната липса. На следващо място се сочи, че в представеното към списъка по чл. 80 от ГПК банково извлечение ясно могат да бъдат установени датите, сумите, основанието, банкови данни на бенефициера Община Никопол, включително за банковата сметка, от които следва, че действително по сметка на адвокатското дружество са постъпили посочените суми, а тяхното основание е именно извършените по цитирания договор и анекс към него правни услуги. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, извлечени от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., че договорът за правна услуга е задължителен реквизит, доказващ извършеното плащане на адвокатския хонорар, като се твърди, че необходимостта от прилагането му е обусловена единствено при договорено плащане в брой, в който случай договорът за правна услуга служи като разписка. По изложените съображения е формулирано искане да се постанови акт, с който да се измени Решение № 9346/06.08.2024 год. по адм. дело № 5056/2024 год. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските, като в полза на Община Никопол бъдат присъдени сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60 000 лв. с ДДС, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и в съответствие със сключения ДПУ от 20.03.2024 год. и Анекс № 1 към него. Представя като доказателства ДПУ от 20.03.2024 год. между Община Никопол и Еднолично адвокатско дружество „Гемков“, както и Анекс № 1 от 10.06.2024 год. към ДПУ от 20.03.2024 год. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника – ръководителя на Управляващия орган (РУО) по Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Румъния – България 2014-2020 год. (Програма Интеррег), чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност З. Стефанова, в който се изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на искателя, приема, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Производството пред Върховен административен съд е образувано по касационна жалба на РУО на Програма Интеррег, чрез представител по пълномощие – старши юрисконсулт Н. Иванова, против Решение № 565/09.02.2024 год., постановено по адм. дело № 690/2023 год. по описа на Административен съд – Плевен. С Решение № 9346/06.08.2024 год., постановено по адм. дело № 5056/2024 год., ВАС, състав на Седмо отделение, е оставил в сила Решение № 565/09.02.2024 год., постановено по адм. дело № 690/2023 год. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отменено Решение № РД-02-14-816/28.07.2023 год. на РУО на Програма Интеррег за определяне на финансова корекция по проект ROBG-128: „The Bridges of Time: An integrated appoaeh for improving the sustainable use of Nikopol-Turnu Magurele cross-border cultural heritage", изпълняван от Община Никопол. В мотивите на съдебния акт, по отношение дължимостта на претендираните разноски, с оглед изхода на спора, съдът е приел, че претенцията на Община Никопол за адвокатско възнаграждение в размер на 60 000 лв. с ДДС, се явява недоказана по основание и размер, доколкото страната не е представила своевременно ДПУ от 20.03.2024 год. и Анекс № 1 към него, удостоверяващи основанието и размера на договореното между Община Никопол и Еднолично адвокатско дружество „Гемков“ възнаграждение. На първо място следва да се отбележи, че с оглед изложените в нея твърдения и доводи, настоящата молба с правно основание чл. 248 от ГПК по своята същност не представлява искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, а оспорване на съдебното решение в тази му част, което е недопустимо, съгласно окончателността на касационното решение по смисъла на чл. 223 от АПК. На следващо място, искателят избирателно се позовава на мотивите в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В пълно съответствие с ясно изразената воля на съда в цитираното тълкувателно решение, по отношение отговора на въпроса „Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане - чрез представяне на нарочен документ (разписка, платежно нареждане и пр.), или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено“, съдът е приел, че за доказване на претенцията на страната за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60 000 лв. с ДДС, следва да са представени не само доказателства за реалното заплащане на сумата, но и за нейното договаряне. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Както е посочено и в т. 1 от цитираното тълкувателно решение, писмената форма на сключения между адвоката и клиента договор за адвокатска услуга, е форма за доказване. Както правилно сочи искателят, с договора може да бъде и удостоверено, че разноските са заплатени – в случаите, когато е уговорено плащане в брой на адвокатското възнаграждение и в които случаи документът служи като разписка за извършеното плащане. Последното не отменя необходимостта от доказване на основанието на претенцията за адвокатско възнаграждение и нейния размер, в която връзка платежните документи не са достатъчно доказателство. Т.е. необходимо е да бъде доказано договарянето на адвокатското възнаграждение. Правото на разноски е акцесорно материално право на страните в административния процес, регламентирано в чл. 143 във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 във вр. с чл. 81 от ГПК. Като имуществено субективно право на страна в процеса то следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат от делото. Предпоставките, при които това право може да бъде удовлетворено, освен изхода от спора, са кумулативно: 1) своевременно направено искане; 2) реално направен разход и 3) надлежно доказан разход. В настоящия случай е налице своевременно направено искане и изходът на спора е в полза на искателя Община Никопол. За основателността на искането за присъждане на разноски доказването от страната на реално направените разноски следва да е пълно, т.е. трябва да е документално установено плащането на искания за възстановяване разход. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Това следва от граматическото тълкуване на чл. 78 от ГПК, както изрично е прието в цитираното тълкувателно решение. От горното следва, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него да бъде заявено до края на съдебното заседание, с което приключва делото в съответната инстанция, и също като него – да бъде подкрепено със съответните доказателства. Доказателствата за сторените от страната разноски имат отношение към основателността на претенцията. Видно от мотивите на съдебния акт, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът подробно е обсъдил основателността на претенцията на ответника – Община Никопол за разноски, като е приел, че към момента, до който валидно същата е могла да бъде предявена, не са представени годни доказателства за основанието и размера на адвокатското възнаграждение на адв. Гемков за касационната инстанция, поради което претенцията е приета за неоснователна. Недоказаността на реалното извършване на разхода за адвокатско възнаграждение за представителството в касационното производство не може да бъде преодоляна чрез представянето на доказателства с молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, както се домогва да направи молителят. Забраната за въвеждане на нови искания и ангажиране на нови доказателства, дори те да са свързани с поддържаното по време на процеса от страната становище, включително по отношение на претенцията за разноски, обезпечава приложението на основни принципи на процеса. В гражданския процес това са равенството на страните, равно право на защита и състезателност, които намират своето проявление и гаранция и в административния процес. Да се позволи на страната, която не е надлежно доказала своята претенция, да направи това след приключване на заседанието, в което спорът е изяснен по същество и съдът е постановил своето решение, означава на същата да се даде предимство в нарушение на тези принципи. В съответствие с така развитите мотиви, искането на Община Никопол чрез процесуалния й представител адв. Гемков, с правно основание чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Седмо отделение,