Определение № 60463 от 09.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2127/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба с вх. № 66045 от 29.07.2021 г., подадена от „Енергоснабдяване“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез управителите Д. С. Д. и В. М. М., „Топлоснабдяване“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез представляващия Д. С. Д., „Термокомплекс“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез управителя Д. С. Д. и от Д. С. Д. в лично качество, срещу определение № 60134 от 30.06.2021 г. по т.д. № 671/2020 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е върната като недопустима частната им жалба с вх. № 64659/01.06.2021 г., допълнена с жалба вх. № 65226/18.06.2021 г., срещу определение № 196 от 24.03.2021 г. по същото дело. Жалбоподателите намират атакуваното определение за неправилно и молят за неговата отмяна с искане да бъде разгледана по същество подадената от тях частна жалба срещу определение № 196 от 24.03.2021 г. по т.д. № 671/2020 г. на ВКС. В жалбата липсват конкретни оплаквания за материална или процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Насрещната страна – „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор оспорва частната жалба. Счита обжалваното определение за правилно, а подадената срещу него частна жалба за неоснователна, представляваща злоупотреба с процесуални права от страна на жалбоподателите Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е върнал частната жалба на „Енергоснабдяване“ ООД, „Топлоснабдяване“ АД, „Термокомплекс“ ООД и Д. С. Д. срещу определение № 196 от 24.03.2021 г. по т.д. № 671/2020 г. на ВКС като недопустима, тъй като обжалваното с нея определение е постановено в производство по чл. 288 ГПК, поради което е окончателно и не подлежи на последващ съдебен контрол. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК законът е предоставил възможност на страните по спора да обжалват постановените от съда определения. За да е налице такава възможност, оспорваното определение трябва да попада в една от очертаните с разпоредбата две групи, а именно: да прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) или възможността за обжалването му да е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК, постановените от състав на ВКС определения подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд, но само ако отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1 ГПК за това. За определението по чл. 288 ГПК липсва изрична законова разпоредба, която да предвижда възможност за последващото му обжалване, поради което то не попада в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Същевременно, определението по чл. 288 от ГПК не попада и сред тези по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с него съдът не се произнася по допустимостта на касационната жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидното сезиране на ВКС, а извършва проверка за наличието на установените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК критерии за допускане на касационното обжалване. Това обжалване е уредено не като задължително, а като факултативно такова, поради което е необходимо да се извърши предварителна проверка за съществуване на предвидените в закона предпоставки за допускането му. Тази проверка има самостоятелно значение, тъй като резултатът от нея определя по-нататъшния ход на касационното производство. Извършвайки я, съдът не се произнася по въпроси от съществото на спора и дейността му се изчерпва с постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Затова се касае до специфична дейност на касационния съд, която е различна от правомощията му като трета редовна инстанция, доколкото изводите на съда и крайният резултат от проверката не се отнасят до правилността на атакувания съдебен акт. Предвид това, определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване, не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 296, т. 3, предл. първо ГПК постановяването на определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, води до влизане на решението в законна сила. От този момент въззивното решение поражда предвидените в чл. 297 и сл. ГПК последици, които са пречка за последващ контрол за законосъобразност. Това от своя страна препятства възможността за обжалване на определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като разглеждането на подобна частна жалба би довело до недопустим инстанционен контрол върху влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение