Решение № 7906 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10668/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Н. В. Б. обжалва Решение № 742/17.07.2023 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 985/2022 г. в частта му, с която е отхвърлено оспорването на Заповед № ДК-02-ПЗ-1/22.10.2021 г. на вр.и.д. началник на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Пазарджик в частта й, нареждаща премахването на строеж „Стоманен мост“ – I-ва категория, находящ се в имот с идентификатор 55302.108.379 – река Луда Яна – Панагюрска в землището на гр. Панагюрище, като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – извършен без изискващите се строителни книжа.

В останалата му – отменителна, част съдебното решение не е обжалвано от административния орган и е извън предмета на касационния контрол.

Ответникът – вр.и.д. началник на РДНСК - Пазарджик, не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е главният касационен довод, че мостът е преместваемо съоръжение, а не строеж.

а. Спорният въпрос е изяснен още в мотивите към Решение № 9279/20.10.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 3728/2022 г., постановено по обжалване на решението на АС – Пазарджик при първото разглеждане на делото. Касационната инстанция изрично е приела за правилен извода на административния съд относно естеството на моста – че представлява „строеж“ по § 5, т. 38, а не „преместваем обект“ по § 5, т. 80 ДР ЗУТ.

Освен че споделя напълно мотивите на касационното решение, настоящият състав е и обвързан от тях.

б. Противно на позицията на касатора, от една страна съдът не е длъжен да възприема заключенията на вещите лица, а ги подлага на оценка – чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК, а от друга – квалификацията на обекта като строеж или преместваем е проблем от правен характер и разрешаването му не е подчинено, респ. не противоречи по презумпция, на фактическите констатации на експертите, свързани с техническите и други параметри на строежа (чието изследване вече налага използването на специални знания – чл. 195, ал. 1 ГПК).

2. Първостепенният съд не е изпълнил надлежно указанието на ВАС да установи категорията на строежа с оглед проверката за компетентност на издалия заповедта орган.

а. Заключението, до което е стигнал – че обектът е пета категория, е необосновано и правно-логически несъвместимо с преценката за законосъобразност на акта. Ако обектът действително принадлежеше към тази категория, заповедта би била нищожна – вж. чл. 225, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Пропуските в дейността на съда обаче не са засегнали правилността на съдебното решение като краен правен резултат.

б. Административният орган немотивирано е приел строежа за първа категория. При съотнасянето на характеристиките му към отделните видове обекти от категорията се установява и то без нуждата от допълнителна аргументация, че мостът не попада в нея, нито е част от строеж с признаци по категорията, за да е приложим чл. 137, ал. 4 ЗУТ и да бъде определен в по-висока категория (заповедта в частта относно другия твърдян строеж – корекция на коритото на реката чрез насип, е отменена).

в. Мостът е елемент от техническата инфраструктура – чл. 64 ЗУТ (цитиран вярно и от съда). В това му качество и тъй като не се включва изрично в друга категория, той следва да се класира в трета категория – чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗУТ, по родовите си признаци. За категорията на обекта при битието му на „строеж“ правно значима е изпълняваната от него функция, а не начина на направата му и въздействието върху субстанцията на земята, т.е. той е строеж по предназначението си, независимо от конкретните му технически характеристики.

г. Доколкото правомощието на органите на ДНСК да нареждат премахването на строежи се разпростира и върху тези от трета категория – чл. 225, ал. 1 ЗУТ, неточното категоризиране на моста от издателя на заповедта не компрометира компетентността му.

3. Фактът, че оспорващият е извършил строежа, по същество е признат още с първоинстанционната жалба. Достоверността на подобен извод произтича и от подаването на искане за издаване на удостоверение за търпимост и приложените към него две нотариално заверени декларации на съседи на Бундов, чието съдържание е обсъдено от съда.

Дори и монтажната дейност да е ограничена до замяна на материалите, от които е изграден съществувал стар мост, респ. до основен ремонт, с тези действия обектът е придобил нов вид (индивидуализация) и на собствено основание отговаря на критериите за строеж – вж. § 5, т. 38 ДР ЗУТ.

4. Доказателствените източници – твърденията в констативния акт за възприето от контролните органи изявление на жалбоподателя и посочените декларации (допустими доказателствени средства по § 184, ал. 8 и § 127, ал. 9 ПЗР ЗИД ЗУТ), сочат на период на извършване на строежа от 1994 г. до 1998 г.

Освен че строежът е осъществен от частно лице в имот – публична държавна собственост, което го прави изначално недопустим, липсват и данни да е бил деклариран пред одобряващите органи в сроковете по § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ. Затова той не би могъл да се ползва от статуса на търпим строеж, който би осуетил премахването му.

5. При отсъствието на строителни книжа за моста, изискуеми по общите правила на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, както и на предпоставките да бъде признат за търпим, заповедта за премахване на строежа като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е материално законосъобразна, а с потвърждаващия тази й част съдебен акт спорът е разрешен с дължимия окончателен резултат.

Изложеното мотивира оставянето в сила на решението в обжалваната му част - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение