Определение № 343 от 09.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2637/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Л. А., със съгласието на попечителя му – З. Л. А., чрез пълномощника адв. Б. Л. против решение № 2532/29.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 11191/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.04.2014 г. по гр.д. № 46241/2012 г. по описа на Софийски районен съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,при проверка редовността на касационната жалба констатира,че същата е преждевременно изпратена на касационната инстанция. Препис от решението е връчен на насрещната страна Р. Г. А., чрез процесуалния й представител адв. К. Г.,на 11.04.2016 г. На 15.04.2016 г. по делото е постъпила молба с вх. № 52248 от адв. К. Г. в качеството й на процесуален представител, с която се иска постановеното въззивно решение да бъде допълнено като се посочи размерът на погасената по давност искова претенция за периода 13.05.2006 г. – 30.09.2007 г. Съгласно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено съдебното решение, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, като молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението. Въззивният съд е изпълнил процедурата по чл. 250, ал. 2 ГПК - със съобщение, връчено на 06.06.2016 г. на адв. Б. Л. – пълномощник на П. Л. А., е уведомил насрещната страна за направеното искане. В едноседмичния срок не е постъпил отговор на молбата. С разпореждане от 15.06.2016 г. Софийски градски съд е изпратил делото на ВКС по компетентност по постъпилата касационна жалба, без да се произнесе по допустимостта и основателността на подадената молба за допълване на решение № 2532/29.03.2016 г. С оглед гореизложеното, производството по делото, образувано на основание постъпилата касационна жалба от П. Л. А., със съгласието на попечителя му – З. Л. А., чрез пълномощника адв. Б. Л. против решение № 2532/29.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 11191/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.04.2014 г. по гр.д. № 46241/2012 г. по описа на Софийски районен съд, следва да бъде прекратено. Делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд, който в изпълнение на правомощията си по чл. 250, ал. 3 ГПК да се произнесе с допълнително решение по подадената молба с вх. № 52248/15.04.2016 г., което да бъде връчено на страните.Едва след постановяване на решение по реда на чл.250 ГПК делото следва да бъде изпратено на ВКС по подадената касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.