Решение № 1272 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3861/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от СНЦ „Ловно-рибарско дружество“ със седалище гр.Варна, ЕИК 103291619, чрез процесуалния му представител адв. Н. Станев срещу Решение № 13838 от 23.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2605/2023 г. по описа на Административен съд – Варна.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което атакуваната заповед на кмета на община Варна да бъде отменена изцяло със законните правни последици.

Касационният жалбоподател, СНЦ „Ловно-рибарско дружество“ – Варна, редовно призован, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът, кметът на община Варна, не се представлява. От процесуалния му представител юриск. М. Минева по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт.

Ответниците, П. Л. П., В. В. Н., Д. Т. П., И. В. М., П. В. М., Д. И. М., Д. Д. П., Х. Д. Д., Ю. Х. Р., Т. Х. Г., С. Я. С., В. Н. Л., П. С. Г., А. Г. П., Е. Д. А., Е. А. Л., А. Д. Л., Ж. Д. Л., М. И. П., С. И. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От П. Л. П., чрез процесуалния му представител адв. Ангелова, по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт.

Ответникът, С. С. Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Вълчева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на СНЦ „Ловно-рибарско дружество“ със седалище гр.Варна против Заповед № 3120/05.09.2023 г., издадена от кмета на община Варна, с която на основание чл.73, ал. 3 от Закона за културното наследство и чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация собствениците /описани с имена и документи за собственост/ на сграда с идентификатор 10135.1507.167.1 по КК и КР на гр.Варна, с административен адрес: [улица], [улица], гр. Варна са задължени за тяхна сметка да извършат необходимите укрепителни, консервационно – реставрационни и ремонтни работи на сградата във вид и обем, както следва:

1. Вътрешността на сградата да се почисти от натрупаните отпадъци. Да се затворят по подходящ начин всички отвори – прозорци, врати, пробиви в покрива и пр., с цел да не се допуска навлизането на атмосферни води, птици и други животни. Срок за изпълнение – 2 седмици от връчване на настоящата заповед по чл. 73, ал.3 от ЗКН.

2. Да се изиска от район „Одесос“ оформяне на короните на дърветата по улицата, които увреждат с клоните си фасадите и покрива. Срок за изпълнение – 2 седмици от връчване на настоящата заповед по чл. 73, ал.3 от ЗКН.

3. Да се почистят улиците и да се възстанови правилното функциониране на отводнителната система на сградата. Срок за изпълнение – 2 седмици от връчване на настоящата заповед по чл. 73, ал.3 от ЗКН.

4. Въз основа на становище на реставратор да се премахне самораслата тревиста и дървесна растителност от сградата по метод, неувреждащ структурата на културната ценност. Да се премахне самораслата растителност от двора. Срок за изпълнение – 2 седмици от връчване на настоящата заповед по чл. 73, ал.3 от ЗКН.

5. Да се изготви хидрогеоложко проучване за установяване на състоянието на земната основа. Срок за изпълнение – 2 месеца от връчване на настоящата заповед по чл. 73, ал.3 от ЗКН.

6. Да се изготви конструктивно обследване на цялата недвижима културна ценност въз основа на хидрогеоложко проучване, конструктивно заснемане, определяне на геометричните характеристики на строителните елементи, идентифициране на конструктивната система, вида и състоянието на фундирането, изясняване на качеството на вложените строителни материали и технологии, изясняване на измененията в конструкцията по време на експлоатацията и анализ на типа и размера на повредите и деформациите на причините, които са ги предизвикали. Срок за изпълнение – 3 месеца от връчване на настоящата заповед по чл. 73, ал.3 от ЗКН.

7. Да се изготви пълно документиране на НКЦ съгласно Наредба № 4/21.12.2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно – реставрационни дейности на недвижими културни ценности. Документирането следва да отразява съществуващото положение на НКЦ в нейната цялост – сгради, огради, порти, двор, заедно с нейната непосредствена среда, в графичен вид и фото заснемане. В графичната част на документирането задължително да е обозначат етапите на строителна намеса по НКЦ настъпилите повреди и разрушения, и да се изведат вероятните причини за наличието им. Срок за изпълнение 1 месец от връчване на настоящата заповед по чл. 73, ал.3 от ЗКН.

8. Въз основа на хидрогеоложкото проучване, конструктивното обследване и пълното документиране по т.7 да се изготви инвестиционен проект за ремонт, укрепване, консервация, реставрация и адаптация. Проектът да обхваща НКЦ в нейната цялост, северна и южна част, дворове и огради. С проекта да се предвиди единно оформление на търговски партер и стилистика на НКЦ, включително проект за реклами, информационни табели разположението на външните климатични тела и пр. технически елементи. Проектната документация да се представи в НИНКН/МК за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН. Срок за изпълнение – 6 месеца от връчване на настоящата заповед по чл. 73, ал.3 от ЗКН.

9. Съгласуваният от министъра на културата инвестиционен проект да се представи в Община Варна в 10 – дневен срок от получаване на съгласувателното становище в Министерство на културата заедно с необходимата проектна документация за разрешаване на строителството.

10. Да се пристъпи към реализация на инвестиционния проект в едномесечен срок от издаване на разрешение за строеж или след изпълнение на разпоредбите на ЗУТ в случаите, изискващи извършване на разрешение за строеж.

11. Строителството по съгласувателната и одобрена проектна документация да приключи до 2 години от датата на издаване на разрешение за строеж.

С обжалваното съдебно решение АС-Варна е отхвърлил жалбата на СНЦ „Ловно-рибарско дружество“ – Варна срещу оспорената заповед като неоснователна.

За да стигне до този правен резултат и, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства-поотделно и в тяхната цялост, както и след установяване на относимата по делото фактическа обстановка - обстоятелството, че жилищната сграда има статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност и адресатите на административния акт са нейни собственици, АС-Варна е заключил ,че заповедта е постановена от компетентен по закон орган и съдържа всички необходими реквизити по смисъла на чл. 59 от АПК. При постановяването й са спазени всички съществени процесуални изисквания - извършена е проверка на място в производство по чл. 72 от ЗКН, за констатациите от която са съставени протоколи от 12.02.2016г. и 01.10.2020 г. Свикана е комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН в изискуемия от закона състав и специалисти, която също е извършила оглед на сградата, за което е съставен Констативен протокол от 04.04.2023г. Според АССГ правилно са определени адресатите на заповедта съобразно чл. 71, ал. 1 от ЗКН. Въз основа на изготвената съдебно-техническа експертиза, с която безспорно е установено, че конструкцията на сградата е компрометирана и е необходимо спешно изготвяна на конструктивен проект за укрепване, основен ремонт и реконструкция с цел запазване както на самата сграда, така и на живота и здравето на гражданите- обитатели и/или минувачи, административният съд е заключил, че обжалваната заповед съответства на изискванията на материалния закон, доколкото необитаемата част на сградата не е поддържана, видимо се руши и застрашава недвижимата културна ценност от по-силно увреждане, както и разрушаване, а поддръжката й е задължение на всички собственици. Съдът е изложил съображения и за липсата на правна възможност сдружението –жалбоподател, базирайки се на обстоятелството, че притежаваният от него обект в сградата – магазин с площ от 26 кв.м.,е поддържан в добро състояние, да бъде освободен от задължението да вземе участие във възложените с обжалваната заповед дейности по опазване и реконструкция на общите части на същата сграда. След като жалбоподателят е собственик на обект в сградата съгласно нот. акт № 144/24.04.2001 г., то същият по силата на закона попада сред лицата, на които следва да се възложат дейностите по т.1-11 от заповедта.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон и целта на закона. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правилни фактически и правни изводи, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗКН, кметът на общината, въз основа на констативен протокол за обследване на обект- единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, изготвен от Комисия, назначена от кмета при хипотезата, по реда и в състава по чл.73, ал.1 от същия закон, издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1, сред които на първо място са собствениците на недвижими културни ценности, за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Не е спорно, че процесната сграда е във видимо лошо състояние – неподдържана, занемарена и безспорно нуждаеща се от укрепителни и ремонтни дейности. В хода на процеса е установено, че заповедта касае именно имот – архитектурно-строителна недвижима културна ценност, като един от всички установени собственици на самостоятелни обекти в тази сграда е касационният жалбоподател. Законосъобразно административният орган е задължил всички собственици на обекти в сградата да извършат необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности с цел запазване на целостта й.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, за това, че в заповедта липсва конкретно упоменаване всеки от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в каква част от разписаните в нея 11 задължения и в какъв обем според собствеността си следва да участва. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му, а съгласно т. 2 са длъжни да уведомяват незабавно НИНКН, а в случаите по чл. 84, ал. 2, т. 2 - и звената по чл. 17, ал. 3, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи, за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на този закон. Така посочените разпоредби вменяват задължения за всички собственици на обекти в сградата, предвид притежанието на припадащите се за тези самостоятелни обекти идеални части от дворното място и общите части на недвижимата културна ценност, да полагат непрестанни грижи за поддържането на цялостното добро състояние, което задължително включва общите помещения, фасада и други външни стени, стълбища, огради и двор. В тази връзка несъстоятелен е и доводът, че касаторът, тъй като поддържа с грижата на добър стопанин собствения си магазин в сградата, не следва да е адресат на задълженията, вменени му с оспорената заповед. Въпросът как ще се разпределят разходите за укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности между собствениците не следва да е предмет на оспорената заповед. Същият би бил разрешен с решение на общото събрание на собствениците според идеалните им части в общите части на процесната сграда.

Настоящият състав на ВАС не споделя и развитите от касационния жалбоподател оплаквания за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че заповедта била издадена при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, както и в противоречие с изискванията на чл.59 от АПК за излагане на относими фактически и правни основания за постановяването й, както и при несъответствие на изложените фактически на изложените правни основния и обратно. В оспорената заповед са посочени както фактическите, така и правни основания за издаването ѝ. Спазена е разписаната в чл. 73 от ЗКН процедура, като на основание ал. 1 от посочената разпоредба е назначена на комисия с определен състав, включваща инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. Комисията е съставила констативен протокол относно констатираните проблеми при извършеното от същата комисия обследване на сградата,в който е описано лошото техническо състояние на недвижимата културна ценност, вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи и са описани действията, които следва да бъдат предприети. Задължени лица по заповедта са титулярите на вещни права върху обекти в имота, а от техните вещни права върху тези самостоятелни обекти именно следва и икономическата тежест за това от кого и в каква степен ще бъдат понесени разноските по изпълнение на заповедта.

С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на ответниците за присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение и заплатено адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. На Община Варна следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 51,13 евро,равняващи се на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а на С. С. Г.- съдебни разноски в размер на 613,55 евро равняващи се на 1200 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221,ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение