Определение № 3851 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2540/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Б. Б. срещу разпореждане № 2924/23.05.2025г. по гр.д.№ 403/25г. по описа на ОС Варна, с което е върната касационната жалба на Б. срещу постановеното въззивно решение № 408/14.04.2025г. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Възразява срещу приетото, че съдебното производство е било такова по гл.25, част трета на ГПК – „бързо производство“, доколкото въззивният съд не го бил определил като такова с нарочен акт. Твърди, че срокът за обжалване на въззивното решение следвало да тече от датата на уведомяване за него, още повече, че съдът го бил постановил на 14.04.2025г. вместо на 15.04.2025г., както било обявено в протокола от съдебно заседание, а двуседмичният срок по чл.316 ГПК изтичал на 16.04.2025г. Насрещната страна – ответникът Североизточно държавно предприятие – ТП Държавно горско стопанство Варна, не е депозирал отговор на жалбата. Частната жалба е допустима и неоснователна. Съображенията на настоящия състав са следните: Предявените от жалбоподателя Б. искове са сред посочените в чл. 310, ал.1, т.1 ГПК и производството по тях е бързо, по глава 25 ГПК. Като такова делото е докладвано от първата инстанция /вж. опр. № 5006/26.04.2024г./ и е разгледано от нея по съответните правила, като това на чл. 315, ал.2 ГПК не е спазено, тъй като в последното съдебно заседание не е посочен денят, когато съдът ще постанови решението си. Не е спазен и определения в чл. 316 ГПК срок за постановяване на първоинстанционното решение. Нито едно от тези нарушения не е трансформирало бързото производство в обикновено. То е продължило да е такова по гл.25 ГПК, поради което правилата на същата са приложими и за производството пред въззивния съд предвид препращащата норма на чл. 317 ГПК. Въззивният съд нито прави нов доклад по делото, нито следва да потвърди първоинстанционния акт за разглеждането му по реда на бързото производство. Въззивната инстанция е изпълнила изискването на чл. 315, ал.2 ГПК като в съдебно заседание на 01.04. 2025г. е посочила кога ще обяви решението си и е уведомила страните, че от тази дата ще тече срока за касационно обжалване на решението. Въззивното решение е обявено по – рано от определената дата – на 14.04.2025г., вместо на 15.04.2025г., поради което и съгласно разрешенията на ТР № 12/2012 от 11 март 2013 на ОСГК на ВКС срокът за касационно обжалване е започнал да тече от 15.04.2025г. – така, както е посочено и в самото решение, препис от което е бил надлежно връчен на ищеца. Срокът за касационно обжалване е едномесечен и тече от 15.04.2025г., поради което към 22.05.2025г., когато е депозирана касационната жалба на ищеца, е бил изтекъл. Следователно касационната жалба срещу въззивното решение подлежи на връщане като просрочена. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение