Определение № 10703 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8642/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Саут Витоша тур“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 87 от 26.01.2024 г., постановено по адм. дело № 566/2023 г. по описа на Административен съд - Перник. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като спорът да е изяснен от фактическа страна и не са събрани относимите доказателства. Моли съдебният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия и събиране на доказателства. Ответникът главен архитект на община Перник оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът по частната жалба „Н.Т.Г. инвест“ ЕООД, гр. Варна не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно приема, че за жалбоподателя „Саут Витоша тур“ ЕООД не е налице правен интерес от оспорване на виза за проектиране на подземни гаражи в УПИ XLVIII–13.4, кв. 20, по плана на с. Кладница, издадена на 06.10.2023г., на основание чл. 140 ЗУТ от главния архитект на община Перник, по заявление на ответника „Н.Т.Г. инвест“ ЕООД и подадената жалба е недопустима. Законосъобразно е преценено, че като собственик на УПИ XVII-30 и УПИ XVIII-11 в кв. 20 по плана на с. Кладница, съседни на имота, за който се отнася оспорената виза, дружеството – жалбоподател не попада в кръга на заинтересуваните лица с право да оспорят административния акт по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Изводите на административния съд, че условията на чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ, обосноваващи непосредствено засягане на интересите на жалбоподателя, не са изпълнени, също се споделя от настоящата инстанция. След анализ на разпоредбата на чл. 71, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според която подземното строителство може да се разполага до границите на урегулирания имот, при минимално озеленяване, без да се счита за свързано застрояване, съдът достига до законосъобразния извод, че с визата не се допуска свързано застрояване към имотите на жалбоподателя. Заключението, че с визата не се допускат и намалени разстояния към имотите на оспорващия, също следва да бъде споделено. От тълкуването на разпоредбата на чл. 71, ал. 4 от наредбата следва, че нормите на чл. 26, чл. 31 и чл. 32 ЗУТ, регламентиращи застрояването към улица, разстоянията между сградите на основното застрояване до страничните регулационни граници и към дъното на имота, както и разстоянието между сградите на основното застрояване в съседни имоти и през улица, не се отнасят за подземно строителство с характера на предвиденото с визата. В този смисъл е и чл. 9, ал. 2 от същата наредба. Правилно е и заключението, че с издадената виза не се предвижда промяна на предназначението на имота, за който актът се отнася. Съгласно действащия ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 909/ 28.05.2011г. (л. 54) УПИ XLVIII–13.4, кв. 20, по плана на с. Кладница, е отреден за ниско жилищно строителство при свободно застрояване, което не се променя. Следователно жалбоподателят не попада и в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ и няма качеството на заинтересувано лице с право да оспори административния акт. С издадената виза не са въведени и ограничения в режима на застрояване и ползване на имотите на жалбоподателя (липсват и твърдения в обратен смисъл), поради което правилно е прието, че оспорващото дружество не се явява непосредствено засегнато и при условията на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Възражението, че изводите на административния съд са направени, без да са събрани релевантните за установяване на правния интерес на жалбоподателя доказателства, е неоснователно. С оглед липсата на конкретни твърдения на оспорващото дружество относно наличието на основания, обосноваващи качеството му на заинтересувано лице с право да оспори административния акт в някоя от хипотезите на чл. 131, ал. 2 ЗУТ и характера на предвиденото с визата строителство, правилно е прието, че специални знания не са необходими, а преценката относно непосредственото засягане на интересите на жалбоподателя следва да се направи въз основа на тълкуване на приложимите законови разпоредби. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,