Определение № 4233 от 26.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2577/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. В. Х. и Е. И. Х., чрез адв. С., против определение № 537/19.02.2026 г. по ч. гр. д. № 430/2026 г. на Софийския Апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд определение № 21512 от 03.11.2025 г. по гр. д. № 10703/2022 г., е изменено решението, постановено по същото дело в частта за разноските, като настоящите жалбоподатели са осъдени да заплатят на С. Д. С. сумата 14 422.30 лв. В хода на производството са постъпили молба вх. № 17964/ 25.08.2026 г., както и молба вх. № 18091/26.08.2026 г., депозирани от частните жалбоподатели Х., с които се иска по реда на чл. 282 ГПК да бъде спряно принудителното изпълнение по изп. дело № 20268480400275 и изп. дело № 20268480400276 на ЧСИ Р. А., и двете образувани въз основа на издадени от първоинстанционния съд изпълнителни листове за принудително събиране на деловодни разноски. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид: По реда на чл. 282 ГПК подлежат на спиране невлезлите в сила осъдителни въззивни решения, които с разпоредбата на чл. 404, т.1 ГПК са въздигнати в изпълнителни основания, наред с влезлите в сила решения и определения на съдилищата. По аргумент от посочените разпоредби, този процесуален ред е неприложим към спирането на невлезлите в сила определения, каквото е определение № 537/19.02.2026 г. по ч. гр. д. № 430/2026 г. на Софийския Апелативен съд, което е предмет на касационното обжалване. Актът, спирането на който се иска в настоящия случай, не попада в предметния обхват на нормата на чл. 282 ГПК, в който смисъл е и трайната съдебна практика, израз на която е напр. определение № 60 от 30.03.2017 г. по ч. гр. д. № 1335/2017 г. на ВКС, І г.о. и мн. др. Молителите разполагат с друг ред за защита срещу принудителното събиране на разноските по делото. Ето защо, искането им за спиране на изпълнителните производства на посоченото от тях основание се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение,