Решение № 105 от 8.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2014 г.

Решение № 105 от 8.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Ц. В. С. от [населено място] чрез процесуалния си повереник адв. К. Д. - САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 7302 от 31.10.2013 г. постановено по гр. възз. д № 3253/2013 г. на СГС, в частта, с която е оставено в сила Решение от 6.06.2012 г. по гр. д. № 24079/2007 год. на Софийския районен съд, ГО, 24 с-в досежно уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Поддържа се, че въззивното решение е процесуално недопустимо, респ. неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила по преценка на доказателствата и е необосновано, отменителни основания по см. на 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: тече ли придобивна давност върху имот, собствеността върху който вече е изцяло възстановена по реда на ЗСПЗЗ от датата на възстановяването на собствеността до датата на влизане в сила на изменението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ. Бр. 107/18.11.1997 г./ т. е. приложима ли е забраната на цитираната норма по отношение на земеделски земи, чиято собственост е възстановена преди изменението на закона, е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, цитирана по делото. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Е. П. - САК, с който се поддържат доводи за липса на основания за уважаване на касационната жалба. Претендират се разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази релевираните доводи и възражения и на в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.) е оставил в сила решение на първата инстанция, с което Ц. С. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на част с площ от 415 кв. м. от имот, реална част от поземлен имот целия с площ от 1500 кв. м. в [населено място], кв. Д. м. "К. в.", имот пл. № 1163, к. л. 569 по КП на града от 1975 г., заключен между буквите А-Г-С-Т-А по скица, неразделна част от съдебното решение. За да уважи иска на наследниците на Я. К. И. - ищци по делото, съдът е приел, че същите се легитимират като съсобственици на част от претендираната собственост в обем на 415 кв. м. - реална част от поземлен имот, във владение на ответника Ц. В. С.. В мотивите на съдебното решение е прието, че релевираното възражение за придобивна давност не може да бъде уважено, тъй като хипотезата на владение на земеделска земя, реституирана по ЗСПЗЗ попада под действието на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, заличила срока на владение до 18.11.1997 г. По изведеният правен въпрос по приложение на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ. бр. 107/1997 г./ и на основание чл. 291 ГПК, настоящата инстанция намира: С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ законодателят заличава ex lege последиците на изтекла придобивна давност за имоти, собствеността на които се възстановява по ЗВСОНИ или по ЗСПЗЗ, или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, като постановява, че изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на разпоредбата - 18.11.1997 г. С постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС- а именно Решение № 556/18.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2009 г. на ВКС I г. о., Решение № 509/23.12.2011 г. по гр. д. № 1312/2010 г. на ВКС-I г. о., Решение № 226/1.11.2011 г. по гр. д. № 441/2011 г. на ВКС-II г. о. и Решение № 178/29.05.2012 г. по гр. д. № 1245/2011 г. на ВКС-II г. о., се приема, че за земеделски земи, чиято административна процедура по реституция е завършила преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ т. е. преди 18.11.1997 г., тази разпоредба не намира приложение, а придобиването на тези имоти по давност се подчинява на общите правила на ЗС. Посочената задължителна съдебна практика на ВКС в насока, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ намира приложение само в хипотезите на неприключила процедура по възстановяване собствеността на земеделски земи, но не и в хипотеза на приключила такава, се споделя изцяло и от настоящия състав на ВКС. Земеделски имоти, чиято процедура по ЗСПЗЗ е приключила преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, са станали собственост на правоимащите лица, в чиято полза е извършена реституцията, поради което и не попадат в обхвата на нормата. От момента на възстановяване на собствеността по отношение на така придобитите вещни права са приложими общите норми на ЗС, в т. ч. и тези за придобиване на правото на собственост по давност. Подложена на граматично тълкуване, разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ дава основание да се приеме, че не може да бъде приложена до възникнали юридически факти, проявили своето вещно-правно действие. След като собствеността е придобита по отношение на конкретен индивидуализиран обект, то нейната регулация се подчинява изцяло на общите правила на ЗС. По основателността на касационната жалба. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Липсата на активна материално-правна легитимация е въпрос по съществото на спора и не може да обуслови извод за недопустимост на заявения иск. Липсата или не на твърдяното материално право, чиято защита се иска, е резултат на установяване и доказване в рамката на правния спор по същество, а не касае предпоставките за предявяване на иска по чл. 108 ЗС. Обжалваното решение е неправилно. В контекста на изложените съображения по приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, обнародвана ДВ. бр. 107/1997 г., в сила от 21.11.1997 г., следва да се приеме, че с обжалваното решение на въззивния съд, законът е приложен неправилно. Ищците, като наследници на Я. К. И. са заявили иска си по чл. 108 ЗС за защита правото на собственост на част от имот пл. № 1163 к. л. 596 по неодобрения КП на м. "К. в.", Д. -С. с площ от 760 кв. м., на основание наследствено правоприемство от Я. И. и реституция по ЗСПЗЗ- Решение № 527а/16.10.1995 г. на ПК "Д.". Първата инстанция е уважила иска като е осъдила Ц. В. С. на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на част с площ от 415 кв. м. от имот, реална част от поземлен имот целия с площ от 1500 кв. м. в [населено място], кв. Д. м. "К. в.", имот пл. № 1163, к. л. 569 по КП на града от 1975 г., заключен между буквите А-Г-С-Т-А по скица, неразделна част от съдебното решение. С въззивната жалба, Ц. С. е въвела доводи за незаконосъобразност на решението на първата инстанция досежно изводите за приложение на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, въз основа на които изводи е прието за неоснователно възражението за изтекла в нейна полза придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, считано от датата на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Пред въззивната инстанция, действала в правомощията си по чл. 196 и сл. ГПК (отм.), т. е. в правомощията на пълен въззив /втора първа инстанция/ не е било спорно, видно от доводите по въззивната жалба, че "собствеността върху част от процесния недвижим имот с площ от 415 кв. м. е възстановена на ищците с Решение 527а/ 16.01.1995 г. на ПК-Д., С." . Неточен и необоснован обаче е изводът на съда, че по отношение на спорната реална част от поземлен имот от 415 кв. м., целия с площ от 1500 кв. м. в [населено място], кв. Д. м. "К. в.", имот пл. № 1163, к. л. 569 по КП на града от 1975 г., заключен между буквите А-Г-С-Т-А по скица от 3.10.2008 г. на в. л. инж. Г. Г., се прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Ако правното основание за собственост на ищците на тази част от имот No 1163 е наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, то следва, че вещното право на собственост по силата на / както е прието за безспорно в решението на втората инстанция/ конститутивното действие на решението на ПК е проявило своя транслативен ефект по отношение на спорните 415 кв. м., при доказана идентичност с имота на наследодателя по дял III от спогодителния протокол, към датата на възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ към 16.10.1995 г. От този момент възстановената собственост се подчинява на общите правила на ЗС по вече изложените съображения по приложение и относно приложното поле на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, в т. ч. и относно възражението за започналата да тече давност, която не може да бъде заличена по силата на цитираната правна норма. констатираното нарушение по приложение на закона налага отмяна на обжалваното решение. Липсата на произнасяне по същество - преценка на събраните доказателства за осъществен фактически състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по релевираното правоизключващо възражение на ответника Ц. С., налага след отмяната на обжалваното решение, същото да бъде върнато на въззивната инстанция в правомощията и по чл. 218з ГПК (отм.) във вр. с парагр. 2, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ ДВ. бр. 50/2008 г./ за произнасяне по същество на възражението на Ц. С. за изтекла в нейна полза придобивна давност относно спорната част от имот № 1163, считано от датата на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. По искането за присъждане на разноски компетентността в на въззивния съд, обусловено от крайния правен резултат. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд -състав на второ отделение на гражданската колегия