Определение № 721 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на „Домостроене“ АД, представлявано от С. С. Г., чрез адв. Станев, срещу определение № 1076 от 26.09.2024 г., постановено по адм. дело № 332/2024г. по описа на Административен съд – Силистра. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Ответникът – кметът на община Силистра, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Силистра е образувано по жалба на „Домостроене“ АД против заповед № ЗК-1733/19.08.2024 г. на кмета на община Силистра, с която на основание чл. 99, т. 2 АПК е отменил негова предходна заповед № ЗК-1554/22.07.2024 г. за премахване на незаконен строеж „Бетонна площадка с размери 8/30 м.“, находяща се в поземлен имот с идентификатор 66425.514.613 по КК и КР на гр. Силистра, Промишлена зона „Запад“, с възложител „САМ-55“ ООД. За да постанови оспореното определение АС – Силистра е приел на първо място, че не е налице административен акт, който да е предмет на съдебен контрол. Посочил е, че това е така, тъй като разпоредбата на чл. 214, т. 3 ЗУТ предвижда, че индивидуални административни актове са само заповедите за премахване на строежи, следователно не са формулирани като административни актове по смисъла на ЗУТ отказите за издаване на такива заповеди, респ. заповедите за последващата им отмяна. На следващо място съдът е приел, че дружеството жалбоподател, в качеството си на подател на сигнал, станал повод за извършването на проверката, не е придобило качеството на страна в производството по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, респ. не е придобило право да оспорва издадената първоначално заповед за премахване на незаконното строителство, а следователно и заповедта за последващата й отмяна. По тези съображения е приел, че жалбата е недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд, довели до прекратяване на производството, които кореспондират с фактите по делото и с трайната съдебна практика на ВАС. Правилно е прието в определението, че съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ заповедите за премахване на незаконен строеж подлежат на съдебен контрол, но не и отказите за издаването им, респ. заповедите за последващата им отмяна. В случая липсва подлежащ на оспорване административен акт. В разпоредбата на чл. 214 ЗУТ са изброени изчерпателно кои актове са индивидуални административни актове, като в т. 3 са посочени тези за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Само посочените актове подлежат на съдебен контрол. Сред тях не попада отказът да се издаде заповед за премахване на незаконен строеж, респ. заповедите за последващата им отмяна, поради което същата не представлява акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ. На следващо място правилен е и изводът на пръвоинстанционния съд, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването, тъй като в качеството му на подател на сигнал (жалба вх. № К-2200/26.02.2024 г. по съществото си е сигнал за незаконно строителство), не се засягат негови права и интереси и не се създават задължения. Надлежни страни в съдебното производство по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на акта и административният орган, негов издател. Дружеството „Домостроене“ АД е подател на сигнала до административния орган станал повод за извършването на проверката. Като такъв същият не е страна в производството по установяване и премахване на незаконния строеж на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Оспорената заповед не засяга непосредствено неговите законни права и интереси, нито създава задължения за него, както правилно приема съдът. При наличието на отрицателните процесуални предпоставки по чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, съдебното производство е било прекратено законосъобразно и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение