Определение № 5037 от 20.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3163/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. М., ЕГН-[ЕГН], М. С. М., ЕГН–[ЕГН], Я. В. О., ЕГН – [ЕГН], В. С. В., ЕГН – [ЕГН], Д. С. О., ЕГН–[ЕГН], всички действащи чрез адв. А. С., срещу решение № 339/18.03.2026г., постановено по в.гр.д.№ 7/2025г. по описа на Апелативен съд - София, 4-ти граждански състав, с което след частична отмяна на решение № 7147/26.10.2017г. по гр.д.№ 14213/2016г. по описа на СГС, в частта, в която е признато, че Г. С. М., ЕГН–[ЕГН] и М. С. М., ЕГН–[ЕГН], не дължат на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК №[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „Света Неделя“ № 7 на основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ сумите по изпълнителния лист от 05.06.2006г., издаден по гр.д.№ 252/2006г. на РС – Петрич, а именно сумата от 67 903,93 лв. – главница по договор за банков кредит № 067/11.05.2005г., ведно със законната лихва от 30.05.2006г.до окончателното й изплащане; сумата от 169,76 лв. – комисионна за управление; сумата от 1 429,68 лв. – разноски за издаване на изпълнителен лист, както и в частта да се заличи вписаната договорна ипотека с вх.№ 1015/11.05.2005г., акт № 137, т.1, дело № 825/05, подновена в дв.вх.№ 26/12.01.2016г. по описа книга № 5/12.01.2016г. в дв.вх.рег.№ 1015/11.05.2005,т.1 акт№ 137, с която са обезпечени задълженията на Г. С. М., ЕГН-[ЕГН], М. С. М., ЕГН-[ЕГН] по договор за банков кредит № 067/11.05.2005г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК №[ЕИК], както и в частта за присъдените в полза на ищците разноски за първоинстанционното производство над сумата от 127,09 лв. и на присъдената в полза на СГС държавна такса над сумата от 136,41 лв., е постановено отхвърляне на иска на Г. С. М. и ЕГН -[ЕГН], М. С. М., ЕГН–[ЕГН] за признаване за установено, че не дължат на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК №[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „Света Неделя“ № 7 на основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ сумите по изпълнителния лист от 05.06.2006г., издаден по гр.д.№ 252/2006г. на РС – Петрич, а именно сумата от 67 903,93 лв. – главница по договор за банков кредит № 067/11.05.2005г., ведно със законната лихва от 30.05.2006г.до окончателното й изплащане; сумата от 169,76 лв. – комисионна за управление; сумата от 1 429,68 лв. – разноски за издаване на изпълнителен лист и отхвърляне на искането на Г. С. М., ЕГН-[ЕГН], М. С. М., ЕГН–[ЕГН], Я. В. О., ЕГН – [ЕГН] и С. В. О., ЕГН – [ЕГН] да се заличи вписаната договорна ипотека с вх.№ 1015/11.05.2005г., акт № 137, т.1, дело № 825/05, подновена в дв.вх.№ 26/12.01.2016г. по описа книга № 5/12.01.2016г. в дв.вх.рег.№ 1015/11.05.2005,т.1 акт№ 137, с която са обезпечени задълженията на Г. С. М., ЕГН-[ЕГН], М. С. М., ЕГН – [ЕГН] по договор за банков кредит № 067/11.05.2005г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК №[ЕИК]. В касационната жалба е изложено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, поради постановяването му по отношение на починалия в хода процеса на 10.07.2018 г. ищец С. В. О., ЕГН – [ЕГН], чийто наследници Я. В. О., ЕГН – [ЕГН], В. С. В., ЕГН – [ЕГН] и Д. С. О., ЕГН – [ЕГН], са били конституирани като страни в процеса на негово място. В подаденият от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК №[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано по пълномощие от адв. М. Ц. отговор на касационната жалба, е изразено становище, че е налице очевидна фактическа грешка, т.к. в диспозитива на решението на Апелативен съд – София е налице посочване на името на първоначалния ищец С. О., но в мотивите на съдебния акт съдът е обсъдил неговата смърт, настъпила в хода на процеса, правният статус на неговите наследници по закон, които са били конституирани като страни и са взели участие в производството по делото. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че в хода на производството по в.гр.д.№ 2038/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, развило се във връзка с обжалването на постановеното от СГС решение № 7147/26.10.2017г. по гр.д.№ 14213/2016г. по описа на този съд, на 10.07.2018г. е починал първоначалният ищец С. В. О.. За настъпването на този факт съдът е бил уведомен от адв. А. С. на 18.10.2018г., която е удостоверила настъпилата смърт на С. О. с представянето на удостоверение за наследници изх.№ 784/13.07.2018г., а с разпореждане от 19.10.2018г. наследниците му по закон Я. В. О., ЕГН – [ЕГН], В. С. В., ЕГН – [ЕГН] и Д. С. О., ЕГН – [ЕГН] са били конституирани като страни в процеса на негово място. Като страни същите са взели участие в производството по в.гр.д.№ 2038/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, развилото се по повод обжалването на постановеното по това дело решение № 1090/09.05.2019г. касационно производство по к.гр.д.№ 3358/2019г. по описа на ВКС, и в производството по в.гр.д.№ 7/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, развило се по реда на чл.294 от ГПК след отмяната на решение № 1090/09.05.2019г., постановено по в.гр.д.№ 2038/2018 г. по описа на Апелативен съд – София и връщане на делото за разглеждането му от друг състав на апелативния съд с указания за извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. Настъпилото по реда на чл.227 от ГПК в хода на процеса приемство и замяната на починалата страна С. В. О. от неговите наследници по закон Я. В. О., В. С. В. и Д. С. О. е отразено в мотивната част на решение № 339/18.03.2026г., постановено по в.гр.д.№ 7/2025г. по описа на Апелативен съд – София, докато в диспозитива на решението е отразено, че се отхвърля искането на Г. С. М., М. С. М., Я. В. О. и С. В. О. да се заличи вписаната договорна ипотека с вх.№ 1015/11.05.2005г., акт № 137, т.1, дело № 825/05, подновена в дв.вх.№ 26/12.01.2016г. по описа книга № 5/12.01.2016г. в дв.вх.рег.№ 1015/11.05.2005,т.1 акт№ 137, с която са обезпечени задълженията на Г. С. М. и М. С. М. по договор за банков кредит № 067/11.05.2005г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК №[ЕИК]. При това положение е налице противоречие между мотиви и диспозитив на решение № 339/18.03.2026г., постановено по в.гр.д.№ 7/2025г. по описа на Апелативен съд – София, което представлява очевидна фактическа грешка. Така допуснатата от Апелативен съд – София очевидна фактическа грешка в обжалваното пред ВКС решение следва първо да бъде отстранена от въззивния съд по реда на чл.247 от ГПК и едва след това делото следва да бъде върнато за произнасяне по чл.288 от ГПК по подадената от Г. С. М., М. С. М., Я. В. О., В. С. В. и Д. С. О. касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение