Определение № 177 от 16.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1980/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248,ал.1 ГПК, образувано по подадена от юрк. В. М., в качеството на процесуален представител на „ЗАД ОЗК - застраховане” АД, [населено място], молба вх. на ВКС № 5418/08.07.2020 г., с която е поискано да бъдат присъдени направените от страната разноски в размер на 8500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение в касационното производство за подадения отговор на касационната жалба на И. И. С.. Ответникът по молбата – И. И. С., изразява становище за неоснователност на същата. Прави искане за намаляване на претендирания адвокатски хонорар, поради прекомерност. За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия,състав на първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното: Производството по т.д. № 1980/2019 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от И. И. С., против решение № 1074 от 08.05.2019 г. по гр. д. № 6330/2018 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация и настоящ молител в законоустановения срок е подал отговор на касационната жалба. С постановеното от състава на ВКС определение № 380/01.06.2020 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението не е налице произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба, подаден от адв. С. С., искане за присъждане в полза на застрахователното дружество, направените от същото разноски за касационното производство. Молбата е основателна. Касаторът И. И. С. е предявил срещу „ЗАД ОЗК - застраховане” АД, [населено място], осъдителен иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) за осъждане на застрахователното дружество да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 300000,00 лв. Налице са всички предпоставки по чл. 78, ал. 3 ГПК – касационното производство е образувано по касационна жалба на И. И. С., представен е отговор на касационната жалба, в който се съдържа своевременно искане за присъждане на понесените от страната разноски за касационното производство, представен е договор за правна защита и съдействие № 391/19.07.2019 г., в който е уговорено, че възнаграждението за процесуално представителство пред ВКС е в размер от 8500 лв. и е заплатено по банков път по посочена в договора банкова сметка. Приложен е и списък по чл.80 ГПК. Плащането се установява със заверено копие от преводно нареждане, изхождащо от дружеството молител, с което сума в размер на 8500 лв. е преведена по сметка на адвокатско дружество „Г. и партньори“, която банкова сметка съвпада с банковата сметка в договора. Като основание за плащане е посочен номерът на договора и неговата дата. Страната е приложила и заверено копие от удостоверение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, с което доказва наличие на регистрация по ДДС. Следователно, налице са предпоставките за присъждане на адвокатското възнаграждението. Насрещната страна е релевирала възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Намаляването на адвокатското възнаграждение като прекомерно е обусловено от предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК фиксира долна граница на допустимото намаляване на адвокатското възнаграждение от съда в случай на неговата прекомерност, съобразно нормите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която производството по чл. 288 ГПК пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност, особено когато изведените в изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК правни въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. В този случай, правната защита на ответника в касационното производство се изразява само в изготвянето на отговор на касационната жалба и изложението по чл. 284 ал. 3 от ГПК, без явяване в съдебно заседание. Касационното производство не предпоставя, нещо повече – не допуска разглеждането на нови факти и обстоятелства, в обосноваване на правни доводи по основателността на иска, невъведени предходно и съответно облекчава осъществяваната защита в тази инстанция. В този смисъл определение № 113/05.04.2019 г. по т.д. № 1297/2018 г. на ВКС, II т.о., определение № 73/16.04.2019 г. по т.д. № 1305/2018 г. на ВКС, I т.о., определение от 29.05.2019 г. по т.д. № 1099/2018 г. на ВКС, II т.о., вкл. и постановените от настоящия състав определение № 104/29.05.2019 г. по т.д. № 2549/2018 г. на ВКС, I т.о и определение № 139 от 03.07.2019 г. по ч.т.д. № 2548/2018 г. на ВКС, I т.о.. Делото е образувано пред ВКС при обжалваем интерес от 200 000 лв. Този интерес обуславя възнаграждение в размер на 4 147.50 лeвa, изчислен съобразно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действащата към момента на подписване на договора 19.07.2019 г., а именно към редакцията на чл. 7 /бр. 41 на ДВ от 23.05.2017 г./ и към редакцията на чл. 9 /бр. 84 на ДВ от 25.10.2016 г./. Този извод се подкрепя не само с практиката на ВКС /определение № 230/24.06.2020 г. по ч.т.д № 660/2020 г. на ВКС, II т.о.,която се споделя от настоящия състав, но и с оглед новата разпоредба на чл. 2 ал. 6 във вр. с чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г./, съгласно която възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се заплаща авансово и размерът му се определя към датата на сключване на договора за правна помощ, като същият не може да бъде по-малък от определения в Наредбата минимален размер за съответния вид помощ. С оглед така съобразеното, настоящият състав намира, че договореното възнаграждение е прекомерно за сумата над 4 147.50 лева, до която следва да бъде възмездено. С оглед изложеното, в полза на „ЗАД ОЗК - застраховане” АД, [населено място] и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на на 4 147.50 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение