Определение № 10192 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10223/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. В. Х., чрез процесуалния си представител адв. Георгиев, против Определение № 34256 от 02.09.2026г., постановено по дело № 10989/2026г. по описа на Административен съд-София-град/ АССГ/, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1809 от 21.08.2026 г., издадена от младши-автоконтрольор в 04 група, 01-ви сектор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Сочи, че от предварителното изпълнение на заповедта за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Посочва, че съдът неправилно е достигнал до извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Твърди, че е управител на търговско дружество, поради което да управлява МПС му е необходимо за извършване на търговската дейност. Посочва, че процесната мярка засяга възможността му да изпълнява основните си управленски функции и създава реален риск от забавяне на текущи поръчки, загуба на клиенти и съществено органичаване на дейността на дружеството. Иска да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Ответникът - младши-автоконтрольор в 04 група, 01-ви сектор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, не взема становище. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 1809 от 21.08.2026 г., издадена от младши-автоконтрольор в 04 група, 01-ви сектор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), по отношение на Х. е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца, за това, че виновно е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.1, т. 3, б. в) от ЗДвП, а именно, че в качеството си на водач на товарен автомобил, е управлявал Форд с табели с регистрационен № [рег. номер] в гр. София по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]като пред [заличен текст] като невинен участник в ПТП с лек автомобил Рено с per. № [рег. номер] е нарушил задълженията си като участник в ПТП. За да постанови обжалваното определение АССГ е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на ЗППАМ № 1809 от 21.08.2026 г., е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, като законодателят приема, че е налице особено важен държавен или обществен интерес. Тъй като ЗДвП не урежда основанията за спиране на това предварително изпълнение, се прилагат общите правила на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г.). Предварителното изпълнение може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че то ще му причини значителна или трудно поправима имуществена или неимуществена вреда, която е достатъчно сериозна, за да се противопостави на обществения интерес, защитаван чрез предварителното изпълнение. Освен това спирането може да се основава само на нови обстоятелства, възникнали след издаването на административния акт. Законодателят е преценил, че прилагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ е свързано с поведение, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Поради това предварителното изпълнение на мярката е насочено към защита на особено значими обществени ценности – живота и здравето на останалите участници в движението. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не е установил наличието на значителна или трудно поправима вреда, която да е пряка последица от предварителното изпълнение на административния акт. Основното оплакване на частния жалбоподател е свързано с преценката на фактите и доказателствата, относими към затруднението в придвижването му до различни обекти по повод изпълнение на трудови функции. В случая на Х. би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС и да извършва специфичната за дружеството дейност, свързана с проектиране, изграждане и поддържане на зелени площи и напоителни системи, както и строително-монтажни дейности, но тази вреда не би могла да се квалифицира, като значителна или трудно поправима по смисъла вложен от законодателя. Правилно първоинстанционният състав е съобразил константната практика на ВАС, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в процесния случай не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, поради невъзможността му да управлява моторно превозно средство, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподател, със същата степен на значимост. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. По аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК разноски се присъждат в зависимост от изхода на главния спор, поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,