Определение № 1311 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 370/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 30.12.2009 г. по гр.д. № 2151/2009, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 16.06.2009 г. по гр.д. № 251/2008, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Д., представлявана от м. на ф., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правото на кредитора да иска равностойността на дължимите компенсаторни записи, когато длъжникът не разполага с такива, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Я. Д. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че равностойността на компенсаторните записи по цени в последния ден, в който те са се търгували на регулиран пазар, се дължи единствено при изчерпването им или спирането на търговията с тях. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от представеното решение на Върховния касационен съд, Първо гражданко отделение по гр.д. № 5690/2007. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение