Определение № 1651 от 29.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 7/2025 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Я. И. Ц. от [населено място], чрез особен представител адвокат Д. Ц. срещу решение № 4619 от 31.07.2024 г. по в. гр. дело № 9222/2022 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, IV-В състав, с което е потвърдено решение № 20034412 от 09.05.2022 г. по гр. дело № 18561/2021 г. на Софийски районен съд, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 20045172 от 29.06.2022 г. по същото дело, и Я. И. Ц. е осъден да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 400 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищцовото застрахователно дружество на основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ сумата 20 000 лв., част от сума с общ размер 63 054, 62 лв., представляваща изплатено от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обезщетение за вреди от пътно–транспортно произшествие, причинено от ответника на 19.08.2015 г. при управление на автобус „Рено Мастер“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост на ЕТ „П. П.“, без свидетелство за управление, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021 г. до окончателното й плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 420 лв. – разноски за първоинстанционното производство. С разпореждане от 02.09.2021 г. по гр. дело № 18561/2021 г. на Софийски районен съд 82 състав е назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК адвокат В. Г. Т. за особен представител на ответника Я. И. Ц. по делото. С молба вх. № 99478 от 17.09.2024 г. по вх. регистър на СГС адвокат В. Т. е помолила да бъде освободена като особен представител на ответника по иска /въззивник/ поради обстоятелството, че е в отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. С разпореждане от 30.09.2024 г. по в. гр. дело № 9222/2022 г. на СГС, ГО, IV-В въззивен състав адвокат В. Т. е освободена като особен представител на въззивника Я. И. Ц. и му е назначен за особен представител адвокат Д. Ц. Ц.. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена от Я. И. Ц. чрез особения представител адвокат Д. Ц., но въззивният съд е изпратил делото на ВКС без да определи възнаграждение на особения представител. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав на основание чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, като съобразява фактическата и правна сложност на делото, определя възнаграждение за особения представител за касационното производство в размер 500 лв., вносимо от ищеца - ответник по касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение