Определение № 271 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2870/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 263832 от 05.07.2022г. на Х. С. Н., действаща като настойник на поставената под пълно запрещение Г. В. Д. за отмяна на решение №269363 от 30.10.2020г., постановено по гр.дело № 7126/2019г. на Бургаския районен съд, влязло в сила на 14.12.2021г. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 421, ТЗ, предявен от Г. В. Д. - поставена под пълно запрещение и действаща чрез настойника си Х. С. Н., за осъждане на „Алианц Банк България” АД да плати сумата 10 000 лева-главница по договор за банков влог на запретения ищец, разкрит от баба й – В. А. Д. в клона на банката в [населено място]. Изложените твърдения в молбата за отмяна и в допълнителната молба от 22.06.2022г., след дадени от съда указания за отстраняване на нередовности, са за наличие на новооткрити доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за делото-основания по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Молителката, чрез настойника си, твърди, че по делото не се установило наличие на нейна банкова сметка в „Алианц Банк България“ АД, тъй като трите вещи лица били възпрепятствани от служители на банката да извършат съответната проверка в системата и в архива, поради което експертите изготвили непълна експертиза. Сочи, че след приключване на делото получила информация за наличие на обстоятелства, които не й били известни в хода на делото, съобразяването на които би обусловило различен правен резултат. Твърди, че първи братовчед на поставената под запрещение имал банкова сметка в „Алианц Банк България“АД, а неговите родители-чичо и леля на Г. Д., притежавали сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. Сочи, че от сметката на поставената под пълно запрещение Г. Д. в ответната банка, чрез бабата В. Д., без съответното съдебно разрешение, били прехвърляни многократно суми в сметката на първия братовчед В. М. Д.. Поддържа, че семейството на първия братовчед притежава огромно имущество, което се установява от представените към молбата справки от Службата по вписванията – гр.Бургас. Към молбата за отмяна са приложени справки от СлВп-Бургас по данни за лицето Р. М. М. и М. С. Д. от 21.12.2021г., както и удостоверение за съпруг и родствени връзки на В. Г. Д. от 12.10.2020г. Ответната страна - „Алианц Банк България“АД, чрез пълномощника юрк. К. Ч., оспорва молбата за отмяна, като недопустима-подадена извън срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, както и като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересована по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК страна и е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, формиращо сила на пресъдено нещо. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение №269363 от 30.10.2020г. по гр.дело № 7126/2019г. на Бургаския районен съд този състав на ВКС преценява, като недопустима, по следните съображения: В първоинстанционото производство ищцата, чрез настойника си е твърдяла, че през м. май 2016г. служители на ответника „Алианц Банк България“ АД – в клона в гр. Созопол, я уведомили, че съществува банков влог във валута, разкрит от В. А. Д. - баба на запретената Г. Д., който влог неправомерно бил закрит, а сумата по него била преведена по лична сметка на бабата В. Д. в „Централна кооперативна банка“ ЕАД. Твърди, че не е изявявала воля за прекратяване на договора за банков влог, нито е получила наличните суми по него, поради което ответникът следва да бъде осъден да плати сумата 10 000 лева-главница по депозита. За да отхвърли предявеният иск съдът след анализ на събраните писмени и гласни доказателства и след изслушване на експертно заключение е приел, че липсват данни за съществувал влог в ответната банка, с титуляр Г. Д. или В. Д., че липсват данни за закриването му и за превеждане на налична сума по сметката на бабата на ищцата в ЦКБ АД. Съдът е посочил, че установеният по делото факт, че В. Д. е титуляр на спестовен влог в ЦКБ АД не може да обоснове извод за основателност на иска, тъй като не е индиция за разкриване на влог в полза на трето лице, нито за неправомерното му закриване и за превеждане на паричната наличност по сметка с друг титуляр. Решението на РС-Бургас е потвърдено с решение № V-15/26.03.2021г. на ОС-Бургас по въззивно гр.дело № 2824/2020г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 60889/14.12.2021г. по гр.дело № 2549/2021г. на Трето гражданско отделение на ВКС. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно и цели защита срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, но само при наличие на основанията, изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Съгласно приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. В случая, молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, тъй като не съдържа ясно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. С разпореждане от 23.06.2022г. съдът, администриращ молбата, е дал на молителката указания да представи точно и мотивирано изложение на основанията по чл.303, ал.1 ГПК, като в указания едноседмичен срок молителката е подала молба с вх. № 263605 от 22.06.2022г., с която нередовността не е отстранена. В допълнителната молба, страната, макар отново да твърди, не обосновава надлежно наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за изхода на спора, с които да не е могла своевременно да се снабди в рамките на развилото се производство, а отново излага твърдения, които са изцяло неотносими към предмета на делото, т.е. нямат съществено значение за решаването на спора между молителката и „Алианц Банк България“ АД по иска с правно основание чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.421 ТЗ. Всеки един от приложените към първоначалната молба документи не представлява релевантно за спора доказателство и фактическо обстоятелство, което страната е била в невъзможност да узнае или да представи до приключване на производството с влязло в сила решение. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, ал. 1 пр. второ ГПК визира „новооткрити документи“, но по отношение на надлежно въведени в спора факти и обстоятелства. С оглед на това, представените писмени доказателства се явяват неотносими в отношенията между ищцата и ответника, поради което първоинстанционният съд не би могъл да изгради правните си изводи въз основа на тях, респективно същите документи не биха могли да променят правните изводи относно изхода на спора. Ето защо подадената молба за отмяна не отговаря по съдържание на указаното в чл. 306, ал. 1 ГПК и следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение