Определение № 558 от 29.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 964/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба (неправилно наименувана частна касационна жалба) с вх. № 795 от 31.01.2023г., подадена от И. Д. И., чрез пълномощника адв. Ю. М., против определение № 36 от 17.01.2023г. по въззивно гр.дело №494/2022г. на Варненския апелативен съд. С атакуваното определение е прекратено производството по подадената от И. И. въззивна жалба, против решение № 260007/25.03.2022г. на ОС -Варна по гр.д. № 492/2020г. в частта, с която са уважени исковете на Т. И. И. против Д. П. С., починала в хода на производството, с правно основание чл.189, ал.1, изр.1 ЗЗД; чл.55, ал.1, предл.111 вр. чл.189, ал.1 ЗЗД; чл.55, ал.1, предл.11 вр. чл.189, ал.1 ЗЗД; чл.88, ал.1, изр.11 вр. чл.82 вр. чл.189, ал.1 ЗЗД, ведно със законните лихви върху присъдените суми, считано от 12.02.2020г. до окончателното плащане, за разликата над 1/2 идеална част по предявения срещу Д. С. иск за разваляне на процесния договор и за разликата над 1/2 идеална част до присъдените като дължими от С. парични суми по останалите искове, поради недопустимост на въззивната жалба в тази й част. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, поради което иска отмяната му. Сочи, че съставът на АС-Варна незаконосъобразно и в противоречие със съдебната практика е приел, че в случая се предявяват чужди права. Ответникът по частната жалба Т. И. И., чрез пълномощника адв. Н. Б., оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира частната жалба за допустима-подадена е в срок от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, което подлежи на обжалване. При преценка основателността й съдът приема следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Т. И., с която против П. С., С. Б. и Д. П. С. са предявени следните искове: за разваляне на договор за покупко-продажба от 23.12.2010г., оформен с нот.акт 44, том.4, рег.№ 11937, дело №629/2010г., на основание чл. 189, ал.1, изр.1 ЗЗД и за осъждане на ответниците да платят на ищцата, на основание чл.55, ал.1, предл.111 вр. чл.189, ал.1 ЗЗД; чл.55, ал.1, предл.11 вр. чл.189, ал.1 ЗЗД; чл.88, ал.1, изр.11 вр. чл.82 вр. чл.189, ал.1 ЗЗД платената по договора продажна цена, платените такси, във връзка с договора за покупко-продажба, разноските, сторени по гр.дело № 21186/2011г. по описа на РС-Варна, както и обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в увеличената стойност на имота от датата на продажбата до датата на съдебното отстраняване на ищцата от имота. С решение № 260007 от 25.03.2022г. по гр.дело № 492/2020г. състав на ОС-Варна, на основание чл. 189, ал.1, изр.1 ЗЗД е развалил процесния договор за покупко-продажба и частично е уважил осъдителните искове. Установено е по делото, че на 27.02.2022г. (след устните състезания по гр.дело № 492/2020г.) ответницата Д. П. С. е починала, като с определение от 10.06.2022г. ОС-Варна е конституирал на нейно място наследниците й по закон И. Д. И., П. С. Д. и В. С. Д.. Въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена от ответниците П. С. и С. Б.. Против решението на ОС-Варна в частта, с която са уважени исковете е подадена въззивна жалба и от И. Д. И., в качеството му на един от наследниците на Д. С.. С определение № 582/20.10.2022г. АС-Варна е указал на въззивника И. да уточни дали обжалва първоинстанционото решение в уважителната му част до размера на наследствената му квота от наследството на Д. С. или в пълния размер на припадащата й се част от правото на собственост по разваления договор, съответно на сумите, които същата е осъдена да заплати. В изпълнение на указанията, И. е уточнил, че обжалва решението по уважените срещу наследодателката му искови претенции изцяло, а не само до размера, съответен на наследствената му квота, излагайки аргументи, че има правен интерес да обжалва и от името останалите двама наследници на Д. С.. При така установеното от фактическа страна, съставът на АС-Варна е приел, че въззивната жалба на И., в частта, в която се обжалва първоинстанционното решение по уважените срещу наследодателката му искови претенции извън обема на наследствените му права, които са в размер 1/2 ид.част от наследството, е недопустима, тъй като в случая жалбоподателя упражнява на чужди права, което съгласно чл.26, ал.2 ГПК е недопустимо. Предвид това, по предприетото обжалване за горницата над 1/2 част от сумите, които Д. С. е осъдена да заплати на ищцата, въззивната жалба е върната. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира подадената частна жалба за неоснователна, по следните съображения: Установеното в чл. 26, ал. 2 ГПК изключение от принципа на чл. 26, ал. 1 ГПК се отнася до случаите на процесуална субституция, при които процесуалният субституент е легитимиран да предяви чуждо материално право пред съда наред с лицето или вместо лицето, което е негов носител /според вида процесуална субституция/. Тъй като представлява изключение от принципа на чл. 26, ал. 1 ГПК, процесуалната субституция е допустима само в изрично предвидените в закона случаи, например: чл. 134 ЗЗД, чл.26, ал.3 ГПК, чл.222 ГПК, чл.226, ал.1 ГПК, правото на държавните учреждения и предприятия да предявяват права на собственост на държавата и да отговарят по искове за собственост на вещи, чийто собственик е държавата, но които са им предоставени за стопанисване и управление. Изключенията са уредени изчерпателно и не обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат. Те не обхващат и разглежданата хипотеза, в която жалбоподателят И. релевира именно такъв интерес от обжалване на решението на ОС-Варна в уважителните му части и от името от останалите наследници на Д. С.. С постановеното първоинстанционно съдебно решение съдът се е произнесъл по спор относно разваляне на договор за покупко-продажба и за задължения, възникнали спрямо наследодателя на И. Д. И., П. С. Д. и В. С. Д.. Наследниците на първоначалната ответница Д. С. са обикновени другари в процеса, всеки от тях е отговорен до размера на своя наследствен дял (безспорно в случая по 1/4 за П. С. Д. и В. С. Д. и 1/2 за И. И.) и в исковия процес защитава именно своето материално право. Този извод, не противоречи на разпоредбата на чл. 265, ал.1 ГПК, според която необжалвалият обикновен другар може да се присъедини към подадена въззивна жалба до края на първото съдебно заседание, като съдът е длъжен да го призове за първото съдебно заседание, без да връчва препис от въззивната жалба съгласно (в този смисъл ТР № 1/2001г. на ОСГК, и решение № 126/2012г. на IV ГО). Във връзка с оплакванията в частната жалба следва да бъде посочено, че въззивният съд не е длъжен да дава указания за възможността на обикновения другар да се присъедини към въззивната жалба, защото такова задължение на съда не е уредено в закона. В случая с определението от 20.10.2022г. апелативният съд изрично е указал да се впишат в Списъка на лицата за призоваване, както въззивинка И., така и другите двама наследници на Д. С., за които стои открита правната възможност да се присъединят към подадена от И. И. въззивна жалба до края на първото съдебно заседание пред АС-Варна. Предвид изложеното, законосъобразен е изводът на Варненския апелативен съд, че въззивната жалба на И., в частта, в която обжалва първоинстанционното решение по уважените срещу наследодателката му искови претенции извън обема на наследствените му права, е недопустима, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение