Решение № 315 от 7.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3555/2008 г.

Решение № 315 от 7.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3555/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. М. и Н. Ц. Н., двете от [населено място] бряг и М. Ц. С. от [населено място], чрез адв. Д. К. от САК срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 280 от 7.V.2008 г. постановено по в. гр. д. № 41/2008 г. Поддържат се оплаквания за недопустимост и за неправилност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С определение № 1255 от 9.IХ.2009 г. на ВКС на РБ, IV г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради допуснато противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ - т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.VII.2001 г. на ОСГК на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. На второ място се поставя въпроса дали с неколкократното предоставяне на възможност на ищеца да отстрани нередовности в исковата молба не се нарушава принципът на равнопоставеност на страните в гражданския процес, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Предявеният от Е. Х. Ц. от[населено място] бряг против жалбоподателките М. М., Н. Н. и М. С. е бил разгледан от Червенобрежкия районен съд като такъв с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и с решението на първата инстанция по гр. д. № 381/2005 г. той е уважен с произнасяне обаче за имот по действащия план на новообразуваните имоти на земите по § 4 от ЗСПЗЗ. По въззивна жалба на ответниците Плевенският окръжен съд при разглеждането й в тази инстанция е оставил без движение исковата молба и е дал указания за отстраняване на нередовностите й, като след писменото й уточнение с молба от 12.III.2008 г. отново е дал указания за уточняване на претенцията. След постъпване на молба от 25.III.2008 г. с нови уточнения е даден ход за разглеждане в съдебно заседание. С решението от 7.V.2008 г. по в. гр. д. № 41/2008 г. Плевенският окръжен съд е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл по спор, с който не е сезиран и поради това е обезсилил решението на Червенобрежкия районен съд, като е върнал делото на същия съд за произнасяне по иска с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) с указание да се прецени дали е налице правен интерес от водене на делото. Връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от въззивната инстанция е извършено в нарушение на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.VII.2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ. Плевенският окръжен съд е следвало да се произнесе сам по претенцията, а не да връща делото за ново разглеждане. По втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване относно многократно давани указания на една от страните за отстраняване нередовности на исковата молба и отражението върху принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес, ВКС на РБ приема, че указанията, които дава съда, следва да се извършват в рамките, поставени с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3 от новия ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл. 10 като съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Оказваното съдействие на страните по посочените разпоредби трябва да има адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната. Производството по настоящото дело е започнало и се е развило при действие на отменения ГПК и при редуцирани от реформата на ГПК през ХII. 1997 г. правомощия, но при действие на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от този закон, задължаваща съда да осигури равна възможност за упражняване на предоставените права. С многократните си указания за отстраняване на нередовности на исковата молба на практика съдът се е превърнал в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права. Допуснатото нарушение на процесуалните правила чрез връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателното решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ обуславя основателността на подадената касационна жалба и налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд съобразено с тази задължителна съдебна практика. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение